Как екраните превръщат децата ни в психотични наркомани

Мозъкът на вашето дете, играещо Майнкрафт, изглежда точно като на надрусан наркоман

Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на един от най-добрите рехабилитационни центрове в САЩ  The Dunes East Hampton. Наскоро публикува книгата си „Светещи деца – как пристрастяването към екрана похищава децата ни и как да излезем от транса“, в която чрез истории от личния си професионален опит, споделя своите тревогите относно все по-засилващото се технологично пристрастяване при малките деца и трагичния ефект, който оказва това върху психиката и поведението им, когато липсва така необходимият в тази възраст родителски контрол и компетентност.

Сюзън купува айпад на 6-годишния си син Джон, когато е в първи клас. „Мислех си – защо да не е в крак с живота?“ В училището са започнали да използват електронни устройства за все по-малки и по-малки ученици, и учителката по технологии говори възторжено з образователните им предимства. Сюзън иска да направи най-доброто за своето момченце, което обича да чете и играе бейзбол.

Позволява на Джон да играе на айпада различни образователни игри. Той открива Майнкрафт, игра, за която учителката по технологии казва, че е „просто едно електронно Лего“. Сюзън помни колко се е забавлявала като дете да строи най-различни неща, сглобявайки пластмасовите блокчета, и разрешава на сина си да играе Майнкрафт през следобедите, когато я няма.

В началото е много доволна. Джон изглежда ангажиран с една креативна игра, в която се използват виртуални кубчета. Тя не забелязва, че играта не е точно като играта Лего, която помни от детството си – в своята любима стара игра не е трябвало да убива животни и да открива редки минерали, за да оцелее и премине на следващото ниво. Но Джон очевидно играе с удоволствие и в училище дори си имат клуб по Майнкрафт. Значи, не може да е нещо лошо, нали?

Но Сюзън не може да отрече, че забелязва промени у Джон. Той все повече се фокусира върху играта си, изгубва интерес към бейзбола и четенето, докато накрая престава да изпълнява и ежедневните си задължения. Едно прекрасно утро той става и казва, че вижда кубчетата дори в съня си.

Това започва да я притеснява, но все още се заблуждава, че синът ѝ просто има свръхактивно въображение. Поведението му обаче продължава да се влошава и тя прави опит да му отнеме играта. Тогава Джон избухва неконтролируемо. Толкова е разгневен, че тя отстъпва, като се успокоява отново и отново, че играта е „образователна“.

Докато една вечер осъзнава, че нещо сериозно не е наред…

Влязох в стаята му да го проверя. Мислех, че вече е заспал, затова страшно се изплаших…“

Заварва го да седи изправен в леглото си, взирайки се в пространството с широко отворени кървясали очи, докато светещият му айпад проблясва до него. Момчето изглежда като в транс. Обзета от луда паника, майката го разтърсва няколко пъти, дори го зашлевява. Обезумяла от тревога, тя не може да разбере как нейното някога здраво и щастливо момче се е пристрастило към играта до такава степен, че да изпадне в кататоничен ступор.

Не случайно, най-резервираните спрямо технологиите родители обикновено са дизайнери и инженери. Стив Джобс бе подчертано „слабо технологичен“ баща. Изпълнителните директори и инженерите от Силиконовата долина записват децата си в скъпите училища Уолдорф, където не се използват технологии. Създателите на Гугъл Сергей Брин и Лари Пейдж са учили в училището Монтесори – също без технологии. Това се отнася и за създателите на Амазон Джеф Бейзос и на Уикипедия Джими Уейлс.

Много родители интуитивно усещат, че вездесъщите светещи екрани имат отрицателно влияние върху децата им. Свидетели сме на агресивните изблици и пристъпи на гняв, когато им бъдат отнети устройствата, както и на неспособността им да концентрират вниманието си, когато не са постоянно стимулирани от своите свръхвъзбуждащи играчки. Още по-лошо – очевидно е, че децата стават апатични, вяли и незаинтересовани от каквото и да било, когато не са „плъгнати“.

Нещата са още по-зле, отколкото мислим.

Сега вече знаем, че тези айпади и смартфони са вид дигитална дрога. Скорошни изследвания на мозъчната дейност показаха, че те поразяват фронталния кортекс, който отговаря за контрола над действията и над импулсите, по абсолютно същия начин, по който поразява и кокаинът. Технологиите възбуждат до такава степен, че покачват нивото на допамина – невротрансмитера, който ни кара да се чувстваме добре, и който е пряко отговорен за динамиката на пристрастяването – в същата степен като секса.

Този ефект на пристрастяване е причина д-р Петър Уиброу, директор на „Катедрата по неврология“ към UCLA да нарича екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи да ги наричат „дигитален хероин“.

Д-р Ендрю Доун, ръководител на „Института за изследване на пристрастяванията“ към Пентагона и Морската пехота, в който се изследва пристрастяването към видеоигри – нарича видеоигрите и екранните технологии „дигитална фармакия“ (от гръцки – „дрога“).

Мозъкът на вашето дете, играещо Майнкрафт, изглежда точно като на надрусан наркоман. Не се чудете защо ви е толкова трудно да го откъснете от екрана и да го ентусиазирате за нещо. Стотици клинични изследвания показват, че екраните засилват депресията, тревожността и агресията; могат да доведат дори до психотични състояния, при които играещият тотално губи връзка с реалността.

В клиничната си работа с над 1000 тинейджъри през последните 15 години съм открил, че старата аксиома „един грам профилактика е по-ценен от един тон лечение“ особено силно важи за пристрастяването към технологиите. Веднъж премината границата към истинското технологично пристрастяване, лечението на детето става много трудно. Наистина, по-лесно ми е било да лекувам наркомани на хероин и кокаин, отколкото изгубени в матрицата на видеоигрите или зависими от фейсбук.

Според официално изследване на Американската академия по педиатрия, децата между 8 и 10 години прекарват по 8 часа на ден с различни видове дигитални медии, а тинейджърите – са пред екраните по 11. Едно на всеки три деца се научава да борави със смартфон или таблет, преди да проговори. Учебникът „Пристрастяване към Интернет“ на д-р Кимбърли Йънг твърди, че 18 процента от потребителите на Интернет в САЩ в колежанска възраст страдат от технологично пристрастяване.

Ако човек веднъж е прекрачил границата на тоталното пристрастяване – към наркотици, дигитални устройства или нещо друго – преди да му се приложи каквато и да е терапия с шанс за излекуване, той трябва да се детоксикира. При технологиите това означава никакви компютри, смартфони и таблети. Пълната дигитална детоксикация елиминира дори телевизията. Необходимо е за време от четири до шест седмици. Това е минималният период, нужен на хипервъзбудената нервна система да се „рестартира“ сама. В нашето претъпкано с технологии общество, където екранът е буквално вездесъщ, това не е никак лесно. Човек може да се изолира от наркотици и алкохол, но дигиталните изкушения са навсякъде.

Как да предпазим децата си от пресичане на границата? Това не е лесно.

Ключът е да започнете да пазите своето 4, 5 или 8 годишно дете да залепва пред екрана. Това означава Лего вместо Майнкрафт, книги вместо айпад, природа и разходки вместо телевизия. Ако трябва, изисквайте от училището, където учи детето ви, да не му дават таблет или ноутбук, преди да навърши поне 10 години, а според някои дори 12.

Говорете открито с детето си и му обяснявайте защо ограничавате достъпа му до екрана. Вечеряйте заедно, без никакви електронни устройства на масата – също като Стив Джобс с децата си – вечеря, свободна от технологии. Не ставайте жертва на „синдрома на разсеяния родител“, както го нарича теорията на социологията, или както ние го наричаме „папагалското повторение“.

Когато разговарям със своите 9-годишни близнаци, честно им казвам защо не искам да имат таблети или да играят видео игри. Обяснявам им, че някои деца толкова много обичат да играят с устройствата си, че не могат да се спрат или да се контролират колко да играят. Помагам им да разберат, че ако залепнат за екраните с Майнкрафт като някои техни приятели, ще започнат да страдат други аспекти от живота им – вече може да не искат да играят бейзбол или да четат книги; ще спрат да се интересуват от различни научни и природни открития; ще се откъснат от приятелите си в реалния живот. Странно е, но те нямат нужда от много убеждаване, след като са видели с очите си промените, настъпили при някои техни приятели в резултат на прекомерно заседяване пред екраните.

Психолозите по развитие знаят, че здравословното развитие на едно дете включва социална интеграция, творчески игри, свързани с въображението и обвързвани с реалния свят и природа. За съжаление, всепоглъщащият свят на екраните задушава и блокира този процес.

Знаем, че децата са по-склонни към бягство чрез пристрастяване, ако се чувстват самотни, отчуждени, без цел и отегчени. Разрешението е да им помогнем да имат смислени преживявания в реалния живот, да създават живи връзки от плът и кръв. За ангажираното дете, заето с творчески дейности и свързано със своето семейство е по-малко вероятно да избяга в дигиталния свят на фантазиите. Все пак, едно дете може да разполага с най-добрата, най-любящата подкрепа, и пак да падне в капана на матрицата, да бъде завладяно от хипнотизиращия екран и да се поддаде на пристрастяващия му ефект. Един на десет души е предразположен към пристрастяване.

Моята пациентка Сюзън отне таблета на сина си, но неговото възстановяване беше тежка битка с много сблъсъци и провали.

Четири години по-късно, с много подкрепа и търпение Джон вече се справя доста по-добре. Научи се да използва компютъра по здравословен начин и придоби усет за мярка. Играе в бейзболния си отбор и има приятели в училище. Но майка му все още е нащрек и продължава да бъде позитивната и проактивна сила в неговата връзка с технологиите, тъй като, както при всяко пристрастяване, той отново може да се подхлъзне в момент на слабост. Осигуряване на достатъчно занимания на открито, никакъв компютър в стаята му и ежедневна семейна вечеря без технологии на масата – ето част от разрешението на проблема.

Източник: New York Post
Снимки: nypost.com, huffingtonpost.com, Redeeming Fatherhood

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK