Да произнесеш лъжа не е голямо престъпление към морала, но да живееш в лъжа е истинско бедствие ~ Александър НЕЙЛ

„Родител, живеещ в лъжа, е истински опасен.“

Английският педагог Александър Нейл ръководи международна школа в Германия, а после и във Виена, след което основана своя собствена – Съмърхил, на която вдъхва живот в продължение на половин век. Неговата педагогика цели освобождаването на детето от бремето на наказанията, пораждащи страх и покорство, пасивност, омраза и презрение, за да му се позволи да проявява желанията си, способностите си, спонтанността и радостта от творческия си потенциал.

Ако детето лъже, то или се бои от вас, или ви копира. При лъжливите родители израстват лъжливи деца. Ако искате да чувате истината от своето дете, не го лъжете. Това твърдение изобщо не е морална сентенция, защото всички ние от време на време лъжем. Понякога лъжем, за да не засегнем нечии чувства, лъжем за себе си, когато ни обвиняват в егоизъм и надменност.

Семейната лъжа има два мотива: да задържи детето в рамките на доброто поведение и да направи впечатление за родителското съвършенство. Колко родители и учители биха отговорили на въпроса на едно дете: ”Ти някога напивал ли си се?” Именно страхът пред детето прави възрастните лицемерни. Едно малко момче не може да прости на баща си, че той е избягал през оградата от разярения бик. В своите фантазии децата ни превръщат в герои и рицари, а ние се опитваме да оправдаем техните фантазии. Но нас обезателно ще ни разкрият. Веднъж едно дете осъзна, че неговите родители и учители са лъжци и измамници. Вероятно в живота на всяко дете има период, в който е склонно да критикува родителите си и да ги мрази, заради тяхната старомодност. Това се случва, когато детето види родителите си в истинската им светлина. То е готово да мрази своите истински родители, защото те не издържат на сравненията от неговите мечти и фантазии. Контрастът между прекрасните родители от мечтите и реалните, се оказва много силен. По-късно детето се завръща при своите родители с разбиране и съчувствие, но без илюзии. Обаче, отчуждението през този период нямаше да се случи, ако от самото начало родителите казват истината за себе си на децата. На нас ни е много трудно да казваме истината на децата, защото не можем да бъдем честни със самите себе си. Ние лъжем себе си, лъжем съседите си. Всяка написана някога автобиография е лъжа. Ние лъжем, защото самите нас са ни учили да живеем по непостижими стандарти за морал. Именно полученото възпитание в ранно детство ни е дало тези характерни черти, които ние се опитваме да скрием.

Възрастен, който дори косвено лъже децата е човек, който не ги разбира истински. В резултат на това, цялата наша система на образование е пълна с лъжи от всякакъв род. Училищната система, например, държи на това, че послушанието и изпълнителността са главните добродетели, а историята и френския език съставляват образованието. Детската лъжа в голяма степен е продиктувана от страх и когато няма страх, лъжите стават по-малко. Аз не мога да кажа, че те изчезват напълно. Едно момче ще ви каже, например, за счупено стъкло, но ще премълчи, че е лазил по хладилника или е откраднал инструмент. Да се надяваме на пълно отсъствие на лъжи е много наивно. Свободата не може да унищожи такъв вид лъжи, като фантазирането.

Парадоксално или логично, но аз различавам лъжа и нечестност. Може един човек да бъде честен и при това да бъде лъжец: човек, честен в сериозните аспекти на живота, но между другото понякога нечестен в незначителни неща. Много прояви на лъгане са насочени да предпазят друг човек от неприятни преживявания. Правдивостта би станала порок, ако ме принуди да напиша: ”Драги, господине, Вашето писмо е толкова дълго и скучно, че не бива да ме карате да го чета”- или да кажа на един бъдещ музикант: ”Много благодаря за изпълнението, но този етюд ти го съсипа”.

Лъжата на възрастните, като правило, е алтруистична, а детската лъжа е винаги конкретна и насочена лично към себе си. Най-сигурният начин да направите от детето лъжец е да го  принуждавате винаги да казва истината, само истината и нищо освен нея. Аз зная, че да бъдеш винаги честен е много трудно, но когато човек взема решение да не лъже детето или да не лъже в присъствието на детето, то забелязва, че прави това по-лесно, отколкото е очаквал. Единствената добра и правилна лъжа е лъжата, която произнасят, когато нечий живот се намира в опасност/тежко е да кажеш на едно болно дете за смъртта на майка му/.

В нашите външни етикети има много истински лъжи. Ние казваме „благодаря”, когато изобщо не чувстваме благодарност, сваляме шапка пред жена, която не уважаваме. Да произнесеш лъжа не е голямо престъпление към морала, но да живееш в лъжа е истинско бедствие. Родител, живеещ в лъжа, е истински опасен. „Аз помолих сина си само за едно нещо - винаги да казва истината”,- казва бащата на едно шестнадесетгодишно момче- лъжец. Този човек ненавижда своята жена и тя му отговаря по същия начин, старателно маскирано със „скъпи” и „любими”. Синът смътно чувствал: в неговото семейство има нещо недобро. Какви шансове има сина на такъв човек да не израсне нечестен, когато живота на неговото семейство е пълен с лъжи? Кражбите и лъжите на момчето изразяваха неговото страстно търсене на любов, която то не е получило у дома.

И, разбира се, детето ще лъже, подражавайки на своите родители. Невъзможно е детето да бъде честно в семейство, където майката и бащата не се обичат. Тромавите извинения, представени от нещастната двойка, не могат да излъжат детето. Те го отвеждат в един измислен свят, който трябва да приема на доверие. Запомнете, децата чувстват, дори когато не знаят.

Аз твърдя, че на родителите не им се налага да лъжат. Освен това, те нямат право да лъжат. Много семейства съществуват без лъжи и именно от такива семейства излизат чисти искрени деца. Родителите могат да отговорят истинно на всеки въпрос на детето, от - „От къде се вземат децата?” до - „На колко години е мама?” За почти 40 години в моята работа аз нито веднъж съзнателно не съм лъгал ученик, да и никога не съм изпитвал желание. Впрочем това не е вярно напълно, защото един път аз излъгах здраво. Девойка, чиято нещастна история ми беше известна, открадна един фунт. Три момчета - училищния комитет по кражбите - видяха как тя си купува сладолед и цигари и направиха разследване. ”Този фунт ми го даде Нейл”,- твърдеше тя. Момчетата я доведоха при мен. „Ти давал ли си на Лиз, фунт?” Оценявайки набързо ситуацията, аз отговорих: ”Да, дадох”. Аз знаех, че ако я издам, тя никога повече няма да ми повярва. Нейната символична кражба на любов във вид на кражби, щеше да получи още един удар. Аз трябваше да потвърдя докрай, че съм на нейна страна. Аз съм уверен, че ако нейното семейство беше честно и свободно, такава ситуация никога нямаше да възникне. Аз лъжех умишлено - с лечебна цел - но при никакви други обстоятелства аз не бих лъгал. Децата, когато са свободни, не лъжат особено много. Веднъж при мен дойде един местен полицай. Той беше поразен, когато при мен дойде едно момче и каза: ”Слушай, Нейл, аз счупих един прозорец във вестибюла”. Децата лъжат основно, за да защитят себе си, лъжата процъфтява в техните семейства, където има страх. Премахнете страха и лъжата ще изчезне. Съществува, обаче, особен род лъжа, която не е основана на страха. Такава лъжа е продукт на фантазията. ”Мамо, аз видях едно куче, огромно като крава!” Това е от същата серия като разказа за риболова и рибата, изплъзваща се от куката. В такива случаи лъжата се използва да придаде особена тежест на личността на лъжеца. Единствения начин да се реагира на такива измислици е да се влезе в атмосфера на игра. Предполагам, че няма да им се налага да измислят възвишени истории, за да компенсират своето усещане за непълноценност.

Незаконороденото  дете не знае, че е родено извън брака, но между другото то чувства, че не е като другите деца. Това, разбира се, не се отнася за тези случаи, когато то знае истината и расте сред хора, на които им е все едно дали той е от законен брак или не. Именно защото чувството е много по- важно от знанието, невежите родители нанасят на децата голяма вреда със своите лъжи и забрани. Травмира се душата на детето, а не главата, а с повреждането на душата е свързано образуването на неврози. Родителите не трябва да скриват от децата за тяхното осиновяване. Мащеха, която позволява на детето на мъжа си от първия брак да вярва, че то е нейно родно дете, си търси беди и в повечето случаи ги намира. Аз бях свидетел на няколко тежки наранявания, възникнали по време на юношеството, когато скритата истина излезе наяве. Винаги ще се намери - и то не един - „доброжелател”, който с радост ще разкрие на юношата печалната тайна. Трябва навреме да подготвим децата си за всички злорадни хора, които обичат да се месят в чужди работи, да вземем решение никога да не лъжем децата си - нито своите, нито чуждите.

Истината, обаче, се оказва неуместна в случаи като този: „Мамо, кой от нас обичаш повече?” Най-честният и като правило, най-нечестен отговор: „Мила, аз ви обичам еднакво”. Какъв трябва да бъде отговора на този въпрос, аз не зная. Възможно е лъжата тук да е оправдана, защото отговора: „Аз обичам повече Томи”- би имало катастрофални последици.

Родител, който е честен с детето по въпросите за пола, не би лъгал и за други неща. В милиони семейства е напълно естествена лъжата за полицая, който ще дойде и ще накаже непослушното дете; лъжа, че мама я боли глава, вместо да каже, че е в месечен цикъл.

Дете, което е възпитано в свобода, няма да лъже съзнателно, защото не му се налага. То не би излъгало, за да се предпази от страх или да избегне отговорност от щета, но то, разбира се, някога ще излъже под напора на своите фантазии - да разкаже някоя романтична история за нещо, което никога не е било.

По отношение на лъжите от страх, аз се надявам, че идва ново поколение, което няма скелет, който трябва да затваря в гардероба (от англ.идиом - „скелет в гардероба” означава факти, които дискредитират член от семейството и биват старателно скривани от външни хора). То ще бъде искрено и честно във всичко, в неговия речник няма да има думата „лъжа”. Лъжата винаги е малодушие, а малодушието е в резултат на невежество.

Преводач: Снежа Благова

Източник: Александър Нейл, „Възпитание чрез свобода“
Снимка: OnaDnes.cz
Изображение: Family Tree Counseling Associates

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK