Най-важното нещо, което можем да направим в ролята си на човешки същества е да се свържем с другите хора. Странно как това изглежда толкова нормално за децата, докато мнозина възрастни така и не успяват да го разберат.
Емпатията отива далеч отвъд простото решение да бъдеш мил и добър с хората. Това означава доброволно да се „поставиш в обувките“ на друг човек, най-вече тогава, когато това е последното място, където би искал да бъдеш. Само когато се опитаме косвено да влезем в реалността на друг човек, сме способни да го разберем на много по-дълбоко ниво.
Известният изследовател на човешките отношения Брене Браун казва: „За емпатията няма инструкции. Няма правилен и грешен начин да се направи. Нужно е просто да слушаш, да изпълваш пространството, без осъждане. Да се свържеш емоционално с другия човек и комуникирайки да изпращаш невероятно лечебното послание: „Не си сам!“ Ето защо емпатията е толкова трудно и важно нещо. Това е умение и избор да бъдем свързани. Дори и да е трудно.“
И наистина, емпатията е най-доброто нещо, което човешкият род може да предложи.
Как можем да изградим това умение в децата си?
ДАВАЙТЕ ПРИМЕР
Опитите ви да видите света през очите на детето си, на партньора си, дори през очите на кучето си, са най-добрият начин да научите и детето да прави това. Децата по-лесно следват навиците, отколкото думите ви.
ПРИЕМАНЕ НА ВСИЧКИ ЕМОЦИИ
Всички имаме склонност да „хвалим“ положителните и да игнорираме и омаловажаваме отрицателните емоции. Защото това ни кара да се чувстваме по-добри родители /щом детето е весело, значи се справяме добре със задачата си/. Лесно е да бъдем щастливи и да споделяме чувствата му, когато детето ни е в добро настроение. И съответно приемаме зле негативните емоционални прояви от страна на малкото. Което е погрешно. Нужно е да му покажем, че тези емоции са съвсем нормални и да го научим да ги преодолява. Винаги можете да кажете нещо много просто и лесно, за да покажете на детето, че виждате болката му: „Много съжалявам, че си тъжен“ или „Знам, че е неприятно да се чака“. В противен случай детето ще прави всякакви номера, за да бъде чуто и видяно и за да бъде признато правото му да се чувства зле понякога.
ГОВОРЕТЕ ЗА ДРУГИТЕ С ПРИЕМАНЕ И РАЗБИРАНЕ
Когато обсъждате трети човек в разговор и детето е наоколо, вероятността да чуе думи на неприемане и осъждане е много голяма. Естествено то ги заучава моментално. Последствие ще третира хората в обкръжението си по този начин. Първото, за което трябва да внимавате, ако желаете детето ви да изгради способността да емпатира, е как вие самите възприемате хората и човешкото поведение – с приемане и разбиране или с отхвърляне и осъждане. А най-лесният начин да тренирате емпатия у детето си е като му задавате въпроси, свързани с чувствата на другите хора и го помолите да се постави на тяхно място: „Как мислиш, че Мария се е почувствала, когато падна“ или „Защо мислиш, че Ники плаче?“, „Какво може да подобри настроението ти, когато си тъжен?“
ГОВОРЕТЕ ЗА ЧУВСТВАТА ХИПОТЕТИЧНО
Говорете с детето си за съществуването на хора, които живеят в различни култури, с различни ценности и традици. Светът на малкото същество е ограничен до това, което познава непосредствено. Покажете му, че на света съществуват много различни варианти в социо-културен план. Така ще разширите кръгозора му, разбирането му, че хората са различни и ще развиете способността му да приема „другия“. Запознайте детето със сериозните проблеми в света и ги сведете до прости понятия. „Как ли бих се чувствал, ако нямах дом“ или „Как можем да помогнем на хората, които не разполагат с достатъчно храна?“. Насърчавайте детето си да мисли както локално, така и в световен мащаб.
НАУЧЕТЕ ДЕТЕТО ДА РАЗПОЗНАВА ЧУВСТВАТА СИ
Емоциите като срам, чувство на неудовлетвореност, ревност и завист са страшни, когато не сме способни да ги идентифицираме. Представете си колко ужасно е да изпитваш такива чувства, без дори да знаеш как да ги наречеш, камо ли на какво се дължат. Като ги наричате със собствените им имена и обясните произхода и значението им, на детето ви ще му е много по-лесно да им се противопостави.
СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ
Признавайте съществуването на „трудните“ емоции. След това обсъждайте стратегии за справяне с тях. „Тъжно е, че татко отива на работа. Какво можем да направим, за да се почувстваш по-добре? Например може да отидем в парка? Или да нарисуваме картина за него.“
ИЗВИНЕТЕ СЕ, КОГАТО СТЕ СГРЕШИЛИ
Покажете им, че това е нещо съвсем човешко. Като виждат вашите слаби места, децата ще научат, че несъвършенството е универсално. Родителите имат същите права да изпитват емоции, били те негативни или позитивни, също като децата. Научете се да ги контролирате и да се справяте с тях по възможно най-добрия начин, след което научете детето си на същото. Учете ги да действат със смирение и да разбират, че родителите също са човешки същества.
ПРАКТИКУВАЙТЕ СЪПРИЧАСТНОСТ
Помогнете му да избере играчките, от които вече няма нужда и да ги дари на децата в неравностойно социално положение. Изчистете алеята пред дома на възрастен съсед заедно. Отнасяйте се мило със собствените си родители и обяснявайте на децата за трудностите, през които преминават хората от третата възраст.
НЕ ОМАЛОВАЖАВАЙТЕ ЧУВСТВАТА ИМ
Често виждаме проявите на детски гняв, тъга или разочарование като дребни и незначителни. Понякога дори ни изглеждат доста глупаво. Казваме им: „Ех, да бях на твоята възраст, да имах твоите проблеми“. Не отхвърляйте чувствата на детето си, само защото то е малко. Защото те са напълно съотносими с размера и развитието му. Това ще го научи никога да не омаловажава чувствата на другите.
Картини: Mary Cassatt
