Безмълвната опасност, която заплашва съвременните деца

В домовете ни тихо и кротко се настанява една опасност, която засяга тези, които ценим най-много - собствените ни деца. През годините на работа като терапевт аз станах свидетел как тя се разгръща точно пред очите ми и заема нечувани размери. Нашите деца се намират в ужасно емоционално състояние. Поговорете за това с учители и професионалисти, които работят с деца през последните 15 години. Ще чуете същите опасения, които смятам да ви споделя. През тези 15 години статистиката сочи, че значително се е увеличил броя на деца с умствени отклонения. Дори можем да говорим за епидемия.

Едно от всеки пет деца има ментални проблеми.

С 43% се е увеличил броя на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

С 37% е нараснала депресията в тийнейджърска възраст.

200% по-висок е броя на самоубийствата при деца между 10 и 14 годишна възраст.

 От колко още факти имаме нужда, за да си отворим очите за истината?

Не е вярно, че всички деца се раждат такива.

Не е вярно, че вината е в училищната система.

Не е вярно, че статистиката разглежда едностранно проблема.

Но със сигурност е вярно, че именно родителите са отговорът на въпроса защо децата са напрегнати.

Научно доказано е, че мозъкът се пренастройва в зависимост от средата, в която живее личността. Но със съвременните методи на възпитание и в средата, в която отглеждаме децата си, ние настройваме техните мозъци на погрешна честота и допринасяме за трудностите в ежедневието им.

Вярно е, че има деца, които се раждат с увреждания и въпреки всички усилия на родителите да им осигурят подходяща среда и да полагат извънредни грижи, тези деца продължават да се измъчват. Не за тези деца говоря обаче.

Става дума за онези, чиито ежедневни трудности са “подсигурени” от “добрите” намерения на родителите им. Доколкото съм видяла в практиката си, в момента, в който родителите променят възгледите си за отглеждането и възпитанието, децата им се променят.

 Къде грешим?

 Днешните деца са лишени от едно нормално детство, което би трябвало да протече със следните фактори:
- емоционално откликващи родители;
- ясно определени граници;
- отговорности;
- балансирано хранене и достатъчно сън;
- движение и прекарване на време навън;
- креативни занимания, социални взаимодействия, възможности за пълноценно използване на свободното време.

Вместо това на децата им се предоставя следното:
- постоянно разсеяни от технологиите родители;
- отстъпчиви родители, които оставят децата им да определят правилата;
- повече права, отколкото задължения;
- недостатъчно сън и нездравословно хранене;
- уседнал начин на живот между четири стени;
- безкрайни стимули, технологични детегледачи, незабавно удовлетворение и липса на време, в което да не са заети с нищо, за да се развива въображението им.

Някой може ли да си представи, че в тази нездравословна среда може да израсне едно здраво и стабилно поколение?

Разбира се, че не е възможно. Няма лесни пътища за родителството и не можем да надхитрим човешката природа. Нашите деца плащат за загубата на едно добре балансирано детство с емоционалната си стабилност.

Как да поправим това?

Ако искаме децата ни да пораснат здрави и щастливи възрастни, трябва да се хванем в ръце и да се завърнем към основите на родителството. Напълно е възможно промяната да се случи - виждала съм позитивната промяна в стотици мои клиенти и в емоционалното състояние на техните деца само няколко седмици, след като започнат да спазват тези препоръки:

Поставете граници и запомнете, че вие сте родител на вашето дете, а не негов приятел.

Предоставете на децата си балансирана среда за живот на базата на това, от което се нуждаят, а не това, което искат. Не се страхувайте да казвате “НЕ” на децата си, ако това, което искат, не е това, от което се нуждаят.

Осигурете им питателна храна и ограничете снаксовете.

Прекарвайте поне един час на ден сред природата като например карате колело, правите походи, ходите на риболов, наблюдавате птици или насекоми.

Организирайте си вечеря без джаджи (телефони, таблети, телевизия за фон).

Играйте по една настолна игра на ден.

Включвайте детето си в домакинските задължения - сгъване на пране, прибиране на играчки, простиране на дрехи, подреждане на покупките, сервиране на масата.

Изградете навици за заспиване на децата, като ги слагате да си лягат без мобилни устройства.

Възлагайте им отговорности и ги учете на самостоятелност. Не ги предпазвайте от малките провали. Това може само да им е от полза, когато се срещнат с трудностите по-нататък в живота си като зрели хора.

Не приготвяйте чантата им за училище, нито я носете, когато ги прибирате. Не им носете в училище забравената кутия с обяд, нито белете банана на петгодишното си дете. Учете ги как да вършат нещата сами, а не ги вършете вместо тях.

Обяснете им за отложеното удоволствие и им осигурете време, в което да им е скучно, защото точно скуката поражда креативността.

Не се чувствайте длъжни постоянно да ги забавлявате.

Не използвайте технологиите, за да запълните времето им, нито по време на хранене, в колата, в ресторанти и молове. Използвайте тези моменти, за да ги подтикнете да мислят как да се справят със скуката.

Общувайте с децата си, когато имат нужда от вас и ги учете на социални умения:

Изключвайте телефона си, когато ги приспивате, за да не се разсейвате.

Научете децата си да се справят с объркването и гнева.

Учете ги да поздравяват, да споделят, да отстъпват. Обяснете им какво е емпатията. Научете ги да се държат възпитано по време на хранене. Упражнявайте комуникационните им умения.

Усмихвайте се, прегръщайте, целувайте, гъделичкайте децата си. Четете им, танцувайте заедно, скачайте или пълзете с тях.

Трябва да направим тези промени в живота на децата ни, за да не провалим цяло едно поколение. Все още не е твърде късно, но е възможно скоро да стане...

Автор: Виктория Прудей

Източник: yourot.com
Изображения: Ali Cavanaugh

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK