Защо е добре детето ви да скучае през лятото

„Скуката помага да се вземе решение.“ ~ Сидони-Габриел Колет

Разтревожени ли сте, че детето ви няма с какво да запълва времето си след приключването на учебната година? Търсите ли различни начини да го забавлявате през лятната ваканция – като лагери, курсове по рисуване, уроци по плуване или каквито и да било „конструктивни“ занимания?

Вече има предостатъчно различи курсове и летни лагери, които да запълнят времето на децата и да им осигурят необходимата грижа, докато са извън училище. Но психолозите и експертите по детско развитие смятат, че съставянето на план и разпределянето на времето на децата през лятото е ненужно и в крайна сметка може да им попречи да открият какво всъщност наистина ги интересува.

„Вашата роля като родител е да подготвите децата да заемат своето място в обществото. Да бъдеш възрастен означава да разполагаш със себе си и де умееш да запълваш свободното си време по начин, който ще те направи щастлив“, казва Лин Фрай, детски психолог в Лондон, която специализира в образователната система. „Ако родителите са прекалено заети с това да измислят различни начини да запълнят свободното време на детето си и да го забавляват, тогава то никога няма да се научи да прави това само за себе си.“

Фрай не е единственият психолог, който сочи предимствата на скуката. Д-р Тереза Белтън изучава връзката между скуката и въображението, на конференция в университета в Източна Англия, заявява пред Би Би Си, че скуката е от решаващо значение за развитието на „вътрешната мотивация“, тази, която проправя пътя към истинското творчество.

И въпреки че възможностите ни да скучаем рязко намаляват с всички атрактивни неща в интернет, експертите дискутират ползата и важността от това „да не се прави нищо“ вече от десетилетия. През 1993 година психоаналитикът Адам Филипс пише, че: „Способността да се отегчава, може да бъде голямо постижение за развитието на детето. Скуката ни дава възможност да размишляваме върху живота, вместо безразсъдно да се втурваме в него“, казва той в книгата си „Скуката и отегчението: психоаналитични есета за неизследвания живот“.

„Това е едно от най-потискащите желания на възрастните – това да искат вниманието на детето винаги да е заето с нещо, вместо то да отдели време да намери това, което наистина го интересува. Скуката е неразделна част от процеса на това как си прекарваш жизненото време“, казва Филипс.

Лин Фрай предлага на родителите, в началото на лятото да седнат заедно с децата си /поне с тези над 4-годишна възраст/ и заедно да съставят списък на всичко, което малките биха могли да правят, за да се насладят на почивката си. Това могат да бъдат дейности като четене на книги, настолни игри, каране на велосипед и т.н. Плановете, разбира се, могат да включат и по-сложни занимания като готвене на специална вечеря, съставяне на фотографска колекция или подготвяне на театрална постановка.

След това, ако детето ви дойде при вас, оплаквайки се от скуката, можете да му кажете да отиде и да погледне списъка. „Това поставя пред тях отговорност да вземат решението „ето, това е което бих искал да правя“, казва Фрай.

Шансът, който има детето през ваканцията да се шляе безцелно за известно време и да се отегчава, не е загуба на време. „Скуката не е проблем. Това не е грях, нали така? Мисля, че децата трябва да се научат как да скучаят, за да може да се мотивират да правят неща. Да бъдат отегчени е пътят, по който децата стават самостоятелни“.

Същата теория ни представя и философът Бертран Ръсел през 1930, като посвещава цяла глава в книгата си „Завладяване на щастието“, на потенциалната стойност на скуката. Той смята, че въображението и способността да се справяш със скуката трябва да се научат още в детството:

„Детето се развива най-добре, когато като младо растение бъде оставено необезпокоено да се развива в почвата си. Прекалено много пътувания, прекалено много впечатления, не са добри за младите и поставя пред тях опасността, превръщайки се във възрастни, да бъдат неспособни да поддържат „плодотворна монотонност“.

И остроумно добавя: „Човешките същества показват превъзходство над останалите зверове по възможността да изпитват скука, макар че като наблюдавам маймуните в зоопарка, ми се струва, че и те имат наченки на тази изморителна емоция. Опитът ми показва, че бягството от скуката е едно от наистина мощните желания на почти всички човешки същества.“

Самият Йосиф Бродски, в речта си пред завършващите Университета Дартмунт през 1989 година, решава, че най-големият проблем за децата, на които предстои да навлязат в живота като пълноправни членове на обществото, е скуката. В речта си пред завършващите студенти предупреждава, че ако не се научат как да се справят с монотонността и отегчението „неврозата и депресията ще влязат във вашия речник; хапчетата – във вашата аптека.“

Изходът, който предлага е: „Когато ви налегне скуката – отдайте й се, нека тя да ви изпълни, потопете с в нея, стигнете дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкова по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук е да прегърнеш страховете си. Причината, поради която скуката заслужава такова внимание, е че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно великолепие. Скуката е, така да се каже, вашият прозорец към времето, към онези негови свойства, които сме склонни да игнорираме до такава степен, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, поглед към вашата незначителност в него.“

По материали на qz.com
Картни: Winslow Homer (1836 ~ 1910)

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK