Наскоро едно писмо на Алберт Айнщайн, писано до дъщеря му Лисерл, привлече вниманието на света и започна да се разпространява като вирус. В това писмо, един от най-великите умове на всички времена споделя своите възгледи за универсалната сила на любовта, вродената човешка нужда да се чувстваме обичани и приети, и вярата, че любовта има абсолютната сила да завладее всичко.

Слуховете казват, че това писмо е дарено от Лисерл, едно от стотиците писма на баща й, на Hebrew University, в края на 80-те. Писмата били дарени със строги указания съдържанието им да не вижда бял свят, преди да са изминали две десетилетия от смъртта на великия учен.

Интересното е, че изследователите дори не са знаели за съществуването на Лисерл до 80-те, когато се натъкват на една партида писма между Айнщайн и първата му съпруга Милева Марич. Писмата потвърждават, че Лисерл е дъщеря на Айнщайн.

И до ден днешен не се знае какво точно се е случило с тази дъщеря на Айнщайн. Съществуват спекулации, че родената в Нови Сад, Сърбия, Лисерл умира на 3-годишна възраст, след боледуване от скарлатина, докато други казват, че е дадена за осиновяване на тази възраст. Всичко, което се знае със сигурност е, че последно тя е спомената в писмо от 19 септември 1903. Останалото е мистерия.

„Писмата не бяха дарени нито от самия Айнщайн, нито от дъщеря му Лисерл. Писмата бяха дарени от Марго Айнщайн, доведената дъщеря на учения.“, твърди Диана Кормос-Бушвалд, главен редактор на проекта „Записките на Айнщайн“.

Представяме ви това така популярно и оспорвано писмо на Айнщайн до дъщеря му Лисерл:

Повечето хора не ме разбраха, когато за първи път излязох с теорията си за относителността. В това писмо ще разкрия нещо, което трябва да предадеш на цялото човечество. Внимавай, посланието в това писмо ще се сблъска с популярните предразсъдъци и недоразуменията на нашето време.

Трябва да те помоля да пазиш тези писма и тяхното послание, докато сметнеш за необходимо. Години или дори десетилетия, докато прецениш, че обществото е готово да чуе и разбере това, което ще споделя. Има сила, която е толкова могъща, че науката все още не е намерила начин да я обясни.

Това е сила, която поглъща и управлява всички други сили. Вярвам, че тя е отговорна за всички феномени във Вселената, много от които са все още невидени или необясними. Тази универсална сила е Любовта.

Учените никога не са слагали в сметките си любовта, когато са се опитвали да представят една единна теория за Вселената. Пренебрегваха я, въпреки че това е най-могъщата невидима сила в нея. Любовта представлява Светлина, защото тя осветява онези, които я дават и получават. Тя е гравитация, защото привлича хората един към друг.

Любовта е сила, която носи и умножава най-доброто от живота. Любовта пази човечеството от самоунищожение в слепотата на тесния си ум и егоизъм. Живеем и умираме за нея. Любовта е Бог, а Бог е Любов.

Чрез тази сила можем да обясним всичко и да намерим смисъл в живота си. Пренебрегвали сме любовта от толкова дълго време, вероятно защото се страхуваме от нея. Може би я пренебрегваме, защото не можем нито да я контролираме, нито да я изчислим количествено. Да я обясним с нашите числа и причини.

Вярвам, че съм намерил начин да направя любовта по-видима и това е чрез известната ми формула E = MC2.

Ако вместо това уравнение приемем, че енергията за универсално изцеление може да бъде постигната чрез любов, умножена по скоростта на светлинния квадрат, стигаме до извода, че любовта е неограничена, затова тя наистина е най-мощната сила във Вселената.

Човечеството се провали в усилията си да контролира силите на Вселената, които вече са се обърнали срещу нас. В светлината на това, имаме спешна нужда да се изцерим и да се потопим в друг вид енергия...

За целта на оцеляването си и в стремежа си да намерим смисъл в съществуването си, трябва да осигурим оцеляването на всяка жива душа на Земята, като се обърнем към любовта. Това е единственият истински отговор и решение.

Няма как да използваме тази сила, за да изобретим бомба от любов, която да използваме, за да унищожим всяка омраза, алчност и егоизъм в нашето време. Но никога не забравяйте, че всеки човек има в себе си сърцевина, съставена от огромна енергия и любов, която чака да бъде споделена със света.

Когато се научим да растем и овладеем тази сила в себе си, скъпа ми Лисерл, ще осъзнаем пълната сила на любовта и нейната способност да завладее всичко, да надхвърли всичко, защото тя е самата същност на нашето съществуване.

Съжалявам, че не успях да изразя напълно любовта, която винаги съм изпитвал в сърцето си. Осъзнавам, че може би закъснявам с това извинение, но моля те, знай, че те обичам и благодарение на теб, стигнах до крайния отговор в живота.

Твой баща,
Алберт Айнщайн

Източник: mysticalraven.com