В своята книга „Ние сме нашият мозък“ (Изд. „Колибри”), професорът по невробиология Дик Сваб ни повежда на удивително пътешествие из най-сложно устроения човешки орган от развитието в майчината утроба до неизменния му край. С тази изчерпателна, задълбочена биография на мозъка, превърнала се в световен бестселър, той отправя научно послание не само към специалистите по неврология и психология, но и към всички, любопитни да узнаят как действа сивото ни вещество – от утробата до Алцхаймер.
Дик Сваб е уважаван професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години. През 1985 г. той основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г., а понастоящем е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.
За сложната хореография на мозъка по време на раждането, споделено от „Ние сме нашият мозък”.
Деликатното взаимодействие между майката и детето по време на раждането
Раждането е прекалено важно, за да го оставите в ръцете на майка си.
„Поздравявам майка си в този ден на болка за нея и ѝ благодаря, че ме е довела на този свят”.
(Есемес от китайска рожденичка до майка ѝ)
Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Университетската болница на Амстердам. В своята докторска дисертация Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето.
И мозъкът на майката, и този на детето могат да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин, който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Биологичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бодърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раждането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.
Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за начало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тогава, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане. Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахира. Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. Натискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбначния си мозък майката подава допълнително количество окситоцин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.
Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложненията при раждане. Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрактор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спукване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, поради което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета. Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие. Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорексия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложнения, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано настъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна захар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.
Дори в романите може да срещнем откъси, които загатват за активното участие на детето в раждането. Така например в „Братя Соледад“ Джордж Джаксън пише: „На 23 декември 1941 г. се изтръгнах от слабините на майка си против нейната воля – почувствах се свободен“. Веднага след раждането си Оскар от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас усеща разочарование от външния свят и се замисля дали да не се върне обратно в утробата; за жалост, междувременно акушерката е прерязала пъпната връв.
С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.
От книгата: „Ние сме нашият мозък“, Дик Сваб, превод: Мария Енчева, Изд. „Колибри”, 2018
Снимки: atlascontact.nl, twitter.com