Деликатното взаимодействие между майката и детето по време на раждането | Дик СВАБ

В своята книга „Ние сме нашият мозък“ (Изд. „Колибри”), професорът по невробиология Дик Сваб ни повежда на удивително пътешествие из най-сложно устроения човешки орган от развитието в майчината утроба до неизменния му край. С тази изчерпателна, задълбочена биография на мозъка, превърнала се в световен бестселър, той отправя научно послание не само към специалистите по неврология и психология, но и към всички, любопитни да узнаят как действа сивото ни вещество – от утробата до Алцхаймер.

Дик Сваб е уважаван професор по невробиология към Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания в продължение на 30 години. През 1985 г. той основава Нидерландската мозъчна банка, която ръководи до 2005 г., а понастоящем е гост-професор в Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай.

За сложната хореография на мозъка по време на раждането, споделено от Ние сме нашият мозък”.

Деликатното взаимодействие между майката и детето по време на раждането

Раждането е прекалено важно, за да го оставите в ръцете на майка си.

„Поздравявам майка си в този ден на болка за нея и ѝ благодаря, че ме е довела на този свят”.
(Есемес от китайска рожденичка до майка ѝ)

Според някои близки съм станал мозъчен изследовател, понеже баща ми работел като гинеколог. Избрал съм бил органа, който е най-далеч от неговия терен на действие. Това психоаналитично тълкувание се опровергава от факта, че при изследване на ролята на майчиния и детския мозък при раждането си сътрудничих с гинеколози като Кейс Бур от Уни­верситетската болница на Амстердам. В своята докторска ди­сертация Бур заключва, че за да протече едно раждане гладко, е необходимо да има добро взаимодействие между мозъка на майката и детето.

И мозъкът на майката, и този на детето могат да ускорят хода на раждането чрез хормона окситоцин, който попада в кръвоносната система и кара матката да се контрахира. Био­логичният часовник на майката регулира ритъма на сън и бо­дърстване. Поради това повечето раждания започват в часовете на покой: нощем и рано сутрин. Това и е времето, в което раж­дането протича най-бързо и изисква най-малко чужда намеса.

Пониженото ниво на кръвна захар у плода е сигнал за на­чало на раждането; то показва, че майката не е в състояние да снабдява растящото дете с достатъчно хранителни вещества. Михел Хофман изчисли, че родилните болки се появяват тога­ва, когато детето започне да изразходва приблизително 15 % от майчините хранителни ресурси. При многоплодна бременност този момент настъпва по-рано, което е и причина за по-ранното раждане. Мозъчните клетки в хипоталамуса на нероденото дете реагират на понижената кръвна захар по същия начин, по кой­ то „възрастният“ хипоталамус реагира на недостига на храна. Активира се т.нар. ос на стреса и у детето настъпват редица хормонални промени, от които матката започва да се контрахи­ра. Подсилвани от окситоцина, родилните болки карат бебешката главичка да се притисне към изхода на матката. На­тискът на свой ред задейства рефлекс, чрез който през гръбнач­ния си мозък майката подава допълнително количество оксито­цин, за да може главата на детето да се притисне още по-силно и да стимулира производството на повече окситоцин. Край на този омагьосан кръг слага раждането.

Някои психични нарушения имат пряка връзка с усложнени­ята при раждане. Шизофренията например отдавна се свързва с усложнения като използването на форцепс или вакуум екстрак­тор, ниското тегло, недоносеността, преждевременното спук­ване на околоплодния мехур и необходимостта от поставяне в кувьоз. Дълго време се предполагаше, че трудното раждане причинява мозъчни увреждания и води до шизофрения. Днес вече знаем, че шизофренията представлява ранно, предимно генетично нарушение в развитието на мозъка, пора­ди което усложненията при раждането може да се приемат и за неосъществено взаимодействие между мозъка на майката и детето и следователно за първи симптом на шизофрения, макар болестта да се проявява едва в пубертета. Същото се отнася и до честите проблеми при раждането на деца с аутизъм – друго ранно нарушение в мозъчното развитие. Неотдавна бе доказано, че момичетата с хранителни разстройства като анорексия или булимия нерядко са се появили на този свят с усложне­ния, включително с ниско тегло. Колкото повече проблеми са имали тези момичета при раждането си, толкова по-рано нас­тъпва хранителното разстройство. Тъй като пониженото ниво на кръвна захар задейства родилния процес, не е нелогично да се запитаме дали вината не е в хипоталамуса на детето и в неправилно тълкуване на сигналите на понижената кръвна за­хар. Тоест усложненията при раждане биха могли да са и първи симптом на проблеми с хипоталамуса, които впоследствие да прераснат до хранително разстройство.

Дори в романите може да срещнем откъси, които загатват за активното участие на детето в раждането. Така например в „Братя Соледад“ Джордж Джаксън пише: „На 23 декември 1941 г. се изтръгнах от слабините на майка си против нейната воля – почувствах се свободен“. Веднага след раждането си Ос­кар от „Тенекиеният барабан“ на Гюнтер Грас усеща разочаро­вание от външния свят и се замисля дали да не се върне обратно в утробата; за жалост, междувременно акушерката е прерязала пъпната връв.

С две думи, гладкото раждане е въпрос на прецизно взаимодействие между майката и детето. Ако развитието на мозъка е нарушено, детето не може да изпълни ключовата си роля в раждането. На нас като възрастни не ни остава друго, освен да свикнем с мисълта, че децата имат тежката дума още от самото си раждане.

От книгата: „Ние сме нашият мозък“, Дик Сваб, превод: Мария Енчева, Изд. „Колибри”, 2018

Снимки: atlascontact.nl, twitter.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK