Танги ~ Порасналите деца, които не искат да напуснат семейното гнездо

Трудно е да напуснеш родителския „рай”, затова „раят” трябва да престане да бъде такъв

Понятието „танги” придоби популярност след излизането на голям екран на едноименната френска комедия (Tanguy, 2001). Това е името на главния герой във филма, а днес така наричат порасналите деца, които не искат да се отделят от родителите си и им харесва да останат в детската си позиция. Отначало думата „танги” се употребяваше само в разговорната реч, но днес тя е част от речника на професионалните психолози.

Програма за цял живот

Сюжетът на филма „Танги” накратко – семейната двойка се сдобива със син, така миличък и добричък, че майка му го уверява: „Танги, можеш завинаги да останеш с нас и да живееш в този дом!” И ето, родителското програмиране влиза в действие. Едно невнимателно родителско изказване може да създаде сценарий за цял живот на детето, да се превърне в инструкция, по която то несъзнателно да гради целия си живот.

Колко често родителите от сърце казват неща, които в крайна сметка не желаят за своите деца? „Ще идеш в затвора”, „ще станеш мошеник”, „никога няма да се ожениш”, „никой няма да те обича”… При това, родителите изхождат от своята лична емоция – избавят се от  собствените страхове, изхвърлят стаената злоба, изказват своите скрити желания. Така и майката на Танги, движена от родителски егоизъм, приема детето си като мила играчка.

Но ето – минават 28 години, и синът, в синхрон със зададената му програма, продължава да обитава родния си дом, отказвайки да се премести и очаквайки родителите му да го издържат – та той все още учи и готви дисертация. При всичко това Танги си остава мил, а поведението му към родителите е вежливо и почтително. Те самите са в тягостно настроение, между тях и синчето им започва конфронтация – те се стараят да го изгонят от дома си, а Танги остава.

Зеленчук в лехата

Детството и животът с родителите има множество изгоди – за теб се полагат грижи, обезпечават те, обичат те, приемат те с твоите недостатъци, пощаден си от носенето на голяма отговорност. Детето накратко, е като зеленчук в лехата, за който се грижи градинар, а той само се препича на слънце и усвоява хранителните вещества.

Не е вярно, че децата иска да пораснат бързо и да станат възрастни. Когато детето казва „Искам да порасна!”, той има предвид нещо конкретно, изгодно нему, а не свързано с истинското порастване и поемане на отговорност. Говорейки за „порастване”, детето бърка всезадоволеността с отговорността. В действителност, порастването е свързано с повишаване нивото на отговорност, а точно тя плаши. И децата често се съпротивляват на това. Има толкова примери в литературата – най-известният от които е любимецът на мнозина Питър Пан.

Услугата на раздялата

Човешките деца не са сами в своето нежелание да се сдобият със самостоятелност. В животинският свят често се случва същото и тогава родителите помагат на децата си да се отделят не с добро, а с лошо. Птиците могат да изхвърлят порасналите птичета от гнездото, хищниците – да прогонят далеч от територията си своето подрастващо потомство. Раздялата е един специален процес. В него участие вземат и децата, и родителите. И не е лесно нито за едните, нито за другите.

Ние по-често говорим за ситуации, в които детето иска да има своята самостоятелност, но родителите му пречат да я постигне. По-често това е майката, която е склонна към психологическо сливане с детето си. Но съществува и феноменът „Танги” – когато порасналото вече дете не желае да напусне родителите си. Разбира се, когато и детето, и родителите са съхранили симбиотичния съюз, тогава има баланс, динамично равновесие, макар и нездравословно. Тогава помежду им няма да горят конфликти. Но ако родителите са съхранили своето здравомислие и разбират, че се случва нещо неправилно? Опитът на възрастния човек да игнорира своята зрелост е наистина нелеп. Наскоро имах шеговит разговор с колега - семеен психотерапевт.

– Роди се дете и до навършване на пълнолетие, имат с какво да се занимават.
– Аааа, не, не – поправи ме колегата, – днес вече е другояче – роди се дете и до пенсия имат с какво да се занимават. Докато и детето не излезе в пенсия.

В тая шега има много истина. Порастването става на ниво „поемане на отговорности”. Някога отговорността е била делегирана на децата рано, дори твърде рано – такова е било времето, свързано с къртовски труд, който не е щадял дори децата. В съвременния свят обаче, има възможност отговорността да бъде избегната.

Нашият герой Танги да речем, продължава да учи и под предлог, че е още „учащ се”, той изисква от родителите си да го издържат. Това, как се случва разделянето на детето от родителите в голяма степен зависи от отделянето на родителите от детето. Дори ако детето не иска да порасне, родителите биха могли да повлияят на този процес.

Как да се справите с „детето” Танги

1. Вижте в него възрастния човек и нека отношението ви към „детето” е тъкмо така. Без снизхождения и умиления.

2. Делегирайте му част от отговорностите като на пълноправен член на семейството. Това касае и финансовите, и решенията по семейни проблеми. Ако порасналото дете живее с родителите си, то е длъжно да внася своя дял в общите разходи – режийни, хранителни продукти, разходи, необходими за общия живот и дом. „Порасналото дете” трябва да взема участие в грижата за дома – чистене, покупки, да е съпричастно към общите семейни отговорности – грижа за баба или дядо, по-малките си братя или сестри. Тук учащите не правят изключения.

3. Не бива да поемате неговите отговорности. Това „дете” е длъжно само да се грижи за външния си вид, облеклото си, стаята си, да разрешава само проблемите си с приятели и партньори.

4. Трудно е да напуснеш родителския „рай”, затова „раят” трябва да престане да бъде такъв. „Танги” е комедия и в нея притеснените родители са принудени да създадат за порасналия си син „ад” – да вдигат шум по нощите, да го компрометират пред момичетата. Разбира се, това е нередно, в такива крайности да се изпада не е нужно. Но вашият син или дъщеря трябва да проумеят, че детството вече е свършило.

5. Не му позволявайте да нарушава вашите граници. Ако децата ви се опитват да ги прекрачат, трябва да ги спрете. Ако порасналото дете ви иска пари, тая молба е необоснована. Ако иде реч за студент, за млад човек в нетрудоспособно състояние поради здравословен проблем, родителите обезпечават необходимия минимум, а не покупката на последен модел айфон или екскурзия в чужбина.

6. Живейте своя интересен живот и му се наслаждавайте. Осъзнайте, че родителството е само част от вашия живот. Тогава и вашите деца ще могат да разберат това. Това откритие може да се окаже неприятно за тях, но е необходимо. И ще им помогне да поемат по своя път самостоятелно.

Източник: psyh.ru
Снимка: Tanguy Film 2001 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK