СЗО квалифицира геймърството като психично разстройство

Като цяло характеристиките на геймърското разстройство са много сходни с диагностичните характеристики на пристрастяването към наркотични и психоактивни вещества.

Има родители, които наистина се дразнят зомбирането на децата си, които играят компютърните игри. Вече можем да кажем, че притесненията им са напълно основателни - в 11-ото издание на Международната класификация на болестите Световната здравна организация включи пристрастяването към дигиталните игри към психичните заболявания, под названието "gaming disorder".

„Не създавам прецедент“, каза д-р Владимир Позняк, член на Департамента по психично здраве и злоупотреба със субстанции на СЗО, който предложи тази нова диагноза. „Световната здравна организация е наясно със тенденциите и с развитието на населението.“

Стандартът за диагностика МКБ определя наличието на болести, разстройства, увреждания и други, свързани със здравето, неблагополучия. Употребява се за статистика на смъртните случаи, заболявания, увреждания и симтоми, а лекарите го използват за диагностициране на различни здравословни състояния и заболявания.

Това, разбира се, не означава, че всеки, който играе компютърни игри ще се смята за човек с психическо разстройство. СЗО визира случаите на пристрастяване, които сериозно вредят на социалното, физическото и психическото благополучие на хората.

Позняк уточни, че класифицирането на геймърското пристрастяване ще помогне здравните специалисти  и здравните системи да бъдат по-внимателни за съществуването на това състояние, като същевременно ще се увеличи възможността на хората, които страдат от това ментално състояние да получат подходяща помощ. Той сподели, че характеристиките на това разстройство са основно три:

„Едната е, че поведението на геймърите е насочено предимно към компютърните игри за сметка на всички други дейности, които остават на заден план. Втората характеристика е нарушен контрол на поведението. Дори когато се появят негативни последици, това поведение продължава да ескалира. Ето защо диагнозата геймърско разстройство означава, че е възникнал „устойчив и повтарящ се модел на поведение“, със значителни последици. Третата характеристика е че състоянието води до големи увреждания в личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране. Последиците могат да включват разстройство в съня, в храненето, във физическата активност.“

Като цяло характеристиките на геймърското разстройство са много сходни с диагностичните характеристики на пристрастяването към наркотични и психоактивни вещества. То не е в същата категория като състоянията, свързани с употребата на психоактивни вещества, но се счита за също толкова пристрастяващо.

Позняк казва, че за да бъде поставена такава диагноза, отрицателният модел на поведение трябва да трае най-малко 12 месеца. „Не може да бъде само епизод от няколко часа или няколко дни. Въпреки това могат да се направят изключения, когато другите критерии са изпълнени и симпомите са достатъчно тежки.“

„Милиони играчи по целия свят, дори когато участват в интензивни турнири, никога няма да се квалифицират като хора, страдащи от геймърско разстройство“, казва Позняк, като добавя, че общото разпространение на това състояние не е много високо. И добавя, че това е клинично състояние, а клинична диагноза може да се направи само от здравни специалисти, които са специално обучени за това.

Повечето интервенции за лечение на това разстройство се базират върху принципите и методите на когнитивната поведенческа терапия. Позняк казва, че е необходимо да се осигурят различни видове подкрепа, включително психо-социални интервенции: социална подкрепа, подобяване условията и психологична помощ в рамките на семейството.

Първата програма за лечебно възстановяване в САЩ при такова пристрастяване е основата от фондация reSTART, които са убедени, че е крайно време геймърското пристрастяване да се смята за официално психическо разстройство. В крайна сметка, СЗО се надява, че включването на геймърското разстройство в класификацията ще стимулира дебата, както и по-нататъшни изследвания и международно сътрудничество.

Въпреки това, не всички психолози са съгласни, че това разстройство трябва да бъде включено в Международната класификация на болестите, известна като МКБ. Антъни Бийн, лицензиран психолог и изпълнителен директор в The Telos Project, нестопанска клиника за психично здраве в Форт Уърт, Тексас, е член на лагера, който се противопоставя на включването на игралното разстройство в МКБ.

„Малко е преувеличено да го наречем диагноза. Аз съм клиничен изследовател, така че виждам хора, които играят компютърни игри и вярват, че са пристрастени, но от моя опит знам, че всъщност използват игрите повече като механизъм за справяне или с тревожност, или с депресия.“

Според него геймърството трябва да се смята за симпом за спряване с истинската диагноза – тревожност или депресия, тъй като ако те се овладеят, играенето на комютърни игри значително намалява.

„Критериите, използвани от СЗО за дефиниране на игралното разстройство в МКБ, са твърде широки, докато леките, умерени или тежки версии на разстройството не са адекватно очертани.

А и повечето лекари вероятно ще се съгласят, че не разбират концепцията за това разстройство, защото нямат идея от този свят и опит. Популацията от геймъри варира от 11-годишни до 45-годишни мъже и жени, но това са хора, напълно различни един от друг. Някой, който играе "Minecraft", ще бъде напълно различен от някой, който играе "World of Warcraft. Това са два много различни жанра. Първата е онлайн социално взаимодействие, а втората е по-скоро космически механизъм за оцеляване. Нужно е да разбере към кои игри човек има пристрастие, защото това ще ни даде информация за проблемите му, тъй като има причина да избира точно тях. След това лекарите могат да препоръчат нова игра, която да насочва геймърите към по-здравословно поведение.

За всеки, който е разтревожен, че негов близък има такова разстройство е нужно да се информира колкото се може повече. Първият въпрос, който трябва да зададете е: „Защо това ви е интересно?“

Бийн в крайна сметка не казва, че такова разстройство не съществува, а по-скоро, че не трябва да се използва лекомислено, тъй като абсолютно всичко – от гледането на прекалено много футбол по телевизията или пък работохолизмът, биха могли да се считат за поведенческо разстройство.

Автор: Десислава Димитрова
По материали на CNN

Снимки: pexels.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност