За равновесието между себеизразяването и организираността, споделено от книгата на Ноел БАТЪН „Пътят на необикновения успех и вярата в себе си”
(The Boy Violinist - John George Brown, 1874, Brooklyn Museum)
За да подпомагаме постигането на хармония в нашето тяло, трябва да отхвърляме всички лоши и негативни мисли и да балансираме ежедневните си дейности, така че да работим успешно през светлата част на деня и да почиваме правилно след залез слънце. Трябва да обръщаме внимание и да организираме задачите си по важност „всеки ден”, както и да отделяме достатъчно време, за да изразяваме собствената си личност с радост. За да разберем как се поражда разликата между свръхактивността на лявото и на дясното мозъчно полукълбо, често трябва да си спомним с какво сме се занимавали в детството си, за да разберем дали в този период на израстване е имало равновесие между себеизразяването и организираността или едното е доминирало за сметка на другото.
Децата с активно дясно мозъчно полукълбо обикновено като възрастни са „известни” и общителни хора, но често изпитват депресия.
Децата, които са отгледани и възпитани с прекалено развиване на творческите им заложби и на въображението им или при израстването са страдали от липса на внимание и от двамата родители, развиват добри творчески заложби, защото единственото нещо, с което са запълвали и запълват времето си, е тяхното собствено въображение. Тези деца обикновено стават велики актьори, артисти, фотографи, художници или търговци, които постоянно се впускат в предизвикателството да направят това, което другите сякаш не могат. Те често са прочути и изявени личности, защото изпитват неутолима жажда да бъдат известни и по този начин да получат одобрението, което им е липсвало в детството.
Ако се случи да се провалят в опита си да се прочуят, те обикновено засилват съществуващото в тях неудовлетворение и безпокойство, превръщайки го в дълбока депресия от самовнушението им, че не са способни да получат така желаното от тях одобрение и признание. Колкото по-често децата са отблъсквани в детските им години, толкова по-силно е тяхното въображение, по-голям е техният потенциал да се изявят и прочуят, но толкова по-дълбока е и депресията, в която изпадат, ако не постигнат желаното и не доминират. Всеки от нас се нуждае от одобрение и признание, тъй като това е нещото, което ни е поощрявало да управляваме живота си като бебета, ала единственото важно и истинско одобрение е това, което ние самите даваме на себе си.
Децата с активно мислещо ляво мозъчно полукълбо обикновено стават възрастни, които са „спокойни и уверени”, но също често изпитват депресия.
Децата, които са отгледани с прекалено фокусиране върху сигурността и безопасността в живота и с никакво или малко внимание върху творческите способности, обикновено се развиват като добри ученици и студенти и са много добре организирани, уверени и стабилни в живота.
Тези деца обикновено се отдават на постоянна научна кариера и постоянно успяват в предизвикателството да бъдат организирани така, както са им давали пример за подражание техните родители. Те обикновено се хомогенизират в обществото и поддържат обществения ред, на който обществото разчита, за да може светът да продължи да работи като добре смазана машина.
От друга страна, техният неуравновесен подход и начин на мислене поражда неспособност да изразяват себе си по творчески начин, което накрая води до някаква форма на неудовлетвореност и безпокойство.
От „Пътят на необикновения успех и вярата в себе си”, Ноел Батън
Картина: commons.wikimedia.org
