Известният френски психоаналитик и детски психиатър Патрик Деларош за нуждата от бащин авторитет в живота на подрастващите. 

~ Очевидният отказ от бащината роля 

Юношеството разписва, или би трябвало да разпише, краят на господството на майката. Бащата, дори свален от власт, се оказва обкръжен с ореол от тези, които са го пренебрегвали. Приканват го отново да изпълнява роля, своята. Тази роля е неблагодарна - не може да се намери по-добро прилагателно за една безвъзмездна служба, чиято добродетел е да върне освободеността. 

Нека не се заблуждаваме - родителите, които приемат раздялата, правят услуга на децата си. Най-сетне и те самите също не се подвеждат. Ако се измъкват от нежното майчино владение, то не е за да попаднат в друго, защото именно това е, което отказват да приемат у един Свръхгрижовен баща, накратко - твърде материнстващ. Те го отхвърлят тогава като злоупотребяваща майка и даже нямат скрупулите, дължими към майчинството.

Тома, на 13 години, предпоследна година в колежа (8, клас) е необуздан и агресивен с баща си, когото даже е ударил. Въпреки това той е кротък и малко затворен. Няма много приятели, но не се отегчава никога, защото се увлича от електроника и при най-малката възможност се измъква в стаята си да работи върху нови схеми. Принадлежи към скаутите като шеф на патрула. Бащата е безработен и изглежда запленен от сина си: придружава го навсякъде и е готов да обходи всички магазини за аксесоари, за да намери необходимата част.

Двамата родители са скарани със своите съответни семейства, живеят без контакт с околния свят и сякаш са възложили всичките надежди върху сина си. Майката работи надомно, малко по-дистанцирана е към сина, отколкото бащата, за когото ще разбера по-късно, че самият той е действащ скаутски шеф.

Случаят на Тома донякъде илюстрира този на съвършените родители, които са твърде разбиращи. Това, което смущава Тома, е да бъде зависим днес от своя баща. Неговата готовност да бъде на разположение, неговата склонност да се занимава с децата на другите, го правят твърде присъстващ в живота на сина му. Тома има нужда от елементарната уединеност, потребна на всеки индивид. За да си я достави, той е принуден да се изолира, с риск да стане откровено неприятен. Но как по друг начин да се предаде посланието на един баща, който ви следва навсякъде и дебне всичко, което правите?

~ Безпомощен баща или обезценен баща? 

Необходимостта да се усеща реалното присъствие на бащата през юношеството (даже поради опасностите, на които въображаемо излагат вече възможните сексуални отношения през пубертета) за жалост днес често се натъква на отказ с променлива интензивност. Поне веднъж, ще кажат майките, които ме четат, ние не сме виновните! Ще добавя - ясно защо. Майките също имат нужда от съпрузите си в този период, дори (и най-вече) ако става въпрос за съвсем ново осъзнаване от тяхна страна. За тези майки отсъствието на баща на децата им се усеща остро, например когато се опасяват от престъпността. 

За момичетата ролята на бащата в пубертета е също основна: модел на идеалния съпруг, той ще трябва да приеме да изчезне във въображаемото на дъщеря си, за да може тя да намери приемлив партньор. Често този модел външно е отхвърлен и това в случая обяснява доста конфликти, било защото бащата е твърде близко (идеалът има нужда от дистанция), било защото от дълго време е бил обезценяван от майката. Всъщност дъщерята се нуждае от него, за да изгради своята женственост - тя има нужда едновременно да му харесва и да го уважава. Ето какво трябва да разберат майките. 

Що се отнася до момчетата, майките добре знаят, че от пубертета насетне думата на бащата ще се слуша повече от тяхната и във всеки случай разчитат на него да осъществи сексуалното възпитание на синовете. Но даже в подобни, да ги наречем - благоприятни обстоятелства, констатираме действителна трудност да бъдеш баща, който уточнява и обогатява възпитанието на детето.

Впрочем, честият „упрек“, отправян към майките, че не оставят достатъчно място за бащата, обикновено предизвиква силни и понякога оправдани оспорвания. Без да излизам от моята област, ще добавя - всички сме свидетели в нашите модерни общества, в които държавата заема все по-голямо място, на едно освобождаване от отговорност на семейството най-общо и на бащите в частност и то не само в средите, поставени в неблагоприятни условия. Това явление е тиражирано от медиите, които отразяват възгледа, надценяващ майчините стойности, благодарение отчасти и на разпространението на психоанализата. И този общ възглед засяга онова, което ще нарека вид „материализация“ на бащите, чиито задачи все повече съответстват на тези на прилежна и загрижена за бъдещето на децата си майка.

От: „Нуждата от бащин авторитет през юношеството“, Патрик Деларош (Антисоциалното поведение - теория и терапия), изд. Център за психосоциална подкрепа, 2004 г . 
Картини: DALL-E