Петте езика на любовта при децата ♥ Гари ЧАПМЪН

(Portrait of a Young Man, 1866, Paul Cezanne)

♥ Децата и езиците на любовта

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат в осъдителни думи? Виждали ли сте това в своето общество? Тийнейджър бяга от дома. Родителите кършат ръце, като казват: „Как можа да постъпи така с нас след всичко, което сме направили за него?“ Но момчето е на шестдесет мили по надолу по пътя в офиса на някой психолог и казва: „Родителите ми не ме обичат. Никога не са ме обичали. Обичат по-големия ми брат, но мен не ме обичат.“ 

Обичат ли всъщност родителите този тийнейджър? В повечето случаи да. Тогава какъв е проблемът? Най-вероятно родителите изобщо не са се научили да изразяват любовта си на езика, който детето би разбрало. Може би са купували ръкавици за ръгби и велосипеди, за да му покажат колко го обичат, но детето е викало: „Някой ще играе ли ръгби с мен? Някой ще кара ли колело с мен?“ Разликата между купуването на ръкавици за ръгби и да играеш ръгби с детето може да се окаже разликата между празен и пълен резервоар за любов. Родителите могат искрено да обичат децата си (повечето тях ги обичат), но искреността не е всичко. Трябва да се научим да говорим на първичния език на любовта на своите деца, ако искаме да посрещнем техните емоционални нужди от любов. 

Нека разгледаме петте езика на любовта в контекста на любовта към децата. 

~ Утвърждаващите думи 

Родителите обикновено отправят утвърждаващи думи, когато детето е малко. Дори преди детето да започне да разбира устната реч, родителите казват: „Какво хубаво малко носленце, какви красиви очи, каква къдрава коса“ и т.н. Когато детето започне да пълзи, те аплодират всяко движение и отправят утвърждаващи думи. Когато започне да прохожда, като се държи за дивана, ние заставаме на един метър разстояние и казваме: „Хайде, хайде, хайде. Точно така! Върви. Точно така, върви.“ Детето прави половин стъпка и пада, а какво казваме ние? Не казваме: „Загубено дете, не можеш ли да вървиш?“ По-скоро казваме: „Браво, много добре!" Така че то се изправя и опитва отново. 

Защо става така, че когато детето порасне, нашите утвърждаващи думи се превръщат осъдителни думи? Когато детето е на седем, ние влизаме в стаята и му казваме да си прибере играчките в кутията за играчки. Дванадесет играчки лежат на пода. Връщаме се след пет минути и седем играчки са в кутията, а какво казваме ние? „Казах ти да прибереш тези играчки. Ако не прибереш тези играчки, Ще те...“ Ами онези седем играчки в кутията? Защо не кажем: „Да, Джони, сложил си седем играчки в кутията. Чудесно.“ Другите пет вероятно ще скочат в кутията! Когато детето порасне, сме склонни да го осъждаме за неуспехите му, вместо да го хвалим за успехите му. 

За едно дете, чийто първичен език на любовта са утвърждаващите думи, нашите отрицателни, критични, изискващи думи всяват ужас в неговата психика. Стотици възрастни хора все още чуват осъдителните думи, изговорени преди двадесет години: „Дебела си, никое момче няма да иска да излиза с теб“ „Никакъв ученик не си. Все едно е дали ходиш на училище“, „Не мога да повярвам, че си такъв тъпак“, „Безотговорен си и нищо никога няма да постигнеш“. Възрастните се борят със самочувствието си и се чувстват необичани през целия си живот, когато първичният им език на любовта е атакуван по такъв вреден начин.

~ Пълноценно време 

Пълноценното време означава да покажете внимание към детето си. За малкото дете това означава да седнете на пода и да търкаляте топката насам-натам с него. Говорим за игра с колички или кукли. Говорим за игра в пясъка и правене на пясъчни кули, да влезем в неговия свят, да вършим нещо с него. Може да се занимавате с компютри като голям човек, но вашето дете живее в детски свят. Трябва да слезете на нивото на своето дете, ако искате в крайна сметка да го отведете в света на възрастните. 

Когато детето порасне и изгради нови интереси, трябва да влезете в тези интереси, ако искате да посрещнете нуждите му. Ако се занимава с баскетбол, поинтересувайте се от баскетбола, прекарвайте време да играете баскетбол с него, водете го на баскетболни мачове. Ако се занимава с пиано, може да ходите на уроци по пиано или да слушате с неразделено внимание понякога, докато се упражнява. Да отделяте на своето дете неразделеното си внимание, означава да казвате, че то ви интересува, че то е важно за вас, че ви харесва да бъдете с него. 

Доста възрастни хора, когато поглеждат назад към детството си, не си спомнят много от това, което са им казвали родителите, но си спомнят какво са правили родителите. Един голям човек каза: „Помня, че баща ми не пропусна нито един от мачовете ми в гимназията. Знаех, че се интересува от това, което правя.“ За този възрастен пълноценното време бе важен израз на любов. Ако пълноценното време е първичният език на любовта на вашето дете и вие говорите този език, големи са шансовете то да ви позволи да прекарвате пълноценно време с него, дори в тийнейджърските години. Ако не му отделяте пълноценно време в ранните години, то вероятно ще потърси вниманието на своите приятели.

~ Получаване на подаръци 

Mнoгo родители и баби и дядовци говорят извънредно много езика на подаръците. Всъщност, когато човек посети магазините с играчки, се чуди дали родителите не вярват, че единственият език на любовта е този. Ако родителите имат пари, те са склонни да купуват много подаръци на своите деца. Някои родители вярват, че това е най-добрият начин да покажеш любов. Някои родители се опитват да наваксат при децата си това, което техните родители не могли да им осигурят. Но ако това не е първичният език на любовта на детето, подаръците ще бъдат с малък емоционален заряд м него. Родителят има добри намерения, но не посреща емоционалните нужди на детето чрез даването на подаръци. 

Ако подаръците, които давате, се оставят настрани, ако детето рядко казва „благодаря“, ако детето не се грижи за подаръците, конто сте му дали, ако не цени тези подаръци, голяма е вероятността получаването на подаръци да не е неговият първичен език на любовта. Ако, от друга страна, вашето дете отговаря с много благодарности, ако то показва на другите подаръците си и разказва колко чудесен подарък сте му купили, ако се грижи за подаръка си, ако го поставя на видно място в стаята си и го лъска редовно, ако си играе с него често продължително време, тогава може би получаването на подаръци е неговият първичен език на любовта.

Ами ако имате дете, чийто първичен език на любовта е получаването на подаръци, но вие не можете да си позволите много подаръци? Спомнете си, не качеството или цената на подаръка имат значение, а „жестът има значение“. Много подаръци могат да бъдат направени ръчно и понякога детето цени този подарък много повече от скъпия фабричен подарък. Всъщност по-малките деца често биха си играли повече с кутията, отколкото с играчката, която е била в нея. Можете да намерите също изхвърлени играчки и да ги поправите. Процесът на поправяне може да стане проект едновременно и за родителите, и за детето. Не е нужно да имате много пари, за да осигурите подаръци на своето дете. 

~ Дела на служение 

Когато децата са малки, родителите непрестанно вършат дела на служение за тях. Ако не го правеха, детето би умряло. Къпане, хранене и обличане изискват все много работа през първите години от живота на детето. После идва готвенето, прането и гладенето. След това опаковането на обяда, воденето на училище и помощта за домашните. Такива неща се приемат за даденост от много деца, но за други деца това е израз на любов. Наблюдавайте своите деца. Следете как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език. Ако детето ви често цени обичайните грижи, това е насока, че те са емоционално важни за него. Вашата помощ изразява за него любов по разбираем начин. Когато му помагате с някое училищно задание, това за него означава повече от добра оценка. Означава „Моят родител ме обича“. Когато поправяте колелото, правите нещо повече от това да го качите отново на седалката. Ако вашето дете непрекъснато ви предлага да ви помага в работата, това вероятно означава, че в неговото съзнание това е начин да изразиш любов и „делата на служение“ най-вероятно са неговият първичен език на любовта.

~ Физическо докосване 

Отдавна знаем, че физическото докосване говори емоционално на децата. Изследванията показват, че бебетата, които са държани в ръце, се развиват подобре емоционално от бебетата, които не са държани. Естествено много родители и други възрастни хора вземат малкото дете на ръце, прегръщат го, люлеят го, целуват го, притискат го и му говорят бебешки глупости. Много преди детето да разбере значението на думата любов, то се чувства обичано. Прегръдките, целувките, галенето, държането на ръката са все начини да се изрази любов към едно дете. Прегръдките и целувките за един юноша ще бъдат различни от прегръдките и целувките към едно малко дете. Вашият юноша може да не харесва такова поведение в присъствието на връстниците си, но това не означава, че не иска да бъде докосван, особено ако първичният му език на любовта е този. 

Ако вашият тийнейджър редовно се появява зад вас и ви сграбчва в ръце, бута ви леко, хваща ви за глезена, когато вървите из стаята, това са все белези, че физическото докосване е важно за него. Наблюдавайте децата си. Гледайте ги как изразяват любовта си към други. Това е насока за техния любовен език. Отбелязвайте нещата, които искат от вас. Много пъти техните желания ще бъдат в съответствие с любовния им език. Забелязвайте нещата, които най-много оценяват. Това са най-вероятно индикатори за техния първичен език на любовта. 

Вярвам, че повечето родители искрено обичат своите деца. Вярвам също, че хиляди родители не успяват да покажат любовта си по най-подходящия начин и хиляди деца в тази страна живеят с празен емоционален резервоар. Сигурен съм, че до голяма степен лошото поведение при децата и юношите се дължи на празен резервоар за любов. 

Никога не е късно да започнеш да изразяваш любов. Ако имаш по-големи деца и осъзнаеш, че си им говорил на погрешния любовен език, защо не им го кажеш? „Знаеш ли, наскоро четох една книга как да изразяваме любовта си и осъзнах, че не съм изразявал любовта си към теб по най-добрия начин през годините. Опитвал съм се да показвам любовта си, като ..., но сега разбирам, че това вероятно не е говорило за любов на теб, докато твоят любовен език вероятно е нещо различно. Мисля си, че твоят любовен език вероятно е: Знаеш ли, наистина те обичам и се надявам в бъдеще да мога да го изразявам по-добре.“ Може дори да им обясните петте езика на любовта и да обсъдите своя език на любовта, както и техния.

Може би не се чувствате обичани от по-големите си деца. Ако са достатъчно големи да разберат идеята за езиците на любовта, вашият разговор може да им отвори очите. Може да се изненадате от готовността им да започнат да говорят на вашия език на любовта и ако го направят, да се изненадате от това как вашите чувства и поведение към тях започват да се променят. Когато членовете на семейството започнат да говорят на своя език на любовта един на друг, емоционалният климат в семейството се влияе много силно.

От: „Петте езика на любовта“, Гари Чапмън, изд. „Нов човек“, 2016 г. 
Картина: Portrait of a Young Man, 1866, Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery