„По-добре е да преотстъпим повече на строгостта, отколкото на снизхождението, защото то с всеки ден все повече и повече оставя неизкоренено злото и позволява да расте опасността, а строгостта отсича веднъж завинаги, или поне за дълго.“
† Семейните задължения
Задължения на родителите
Съпрузите стават родители. Децата са една от целите на съпружеството и обилен извор на семейни радости. Затова съпрузите са длъжни: 1) да очакват децата като голям Божи дар и да се молят за тази благословия. Бездетните семейства действително са обидени, макар понякога това да става и по особени Божи намерения. Молейки се, и те са длъжни 2) да се готвят да станат добри родители на добри деца; за това трябва да пазят съпружеското целомъдрие, т.е трезвената отчужденост от сладострастието; да пазят здравето си, защото то неминуемо е наследство на децата: що за радост е болното дете? Да пазят благочестието, защото душите на децата са в жива зависимост от родителското сърце и характерът на родителите понякога много рязко се отпечатва върху тях. Когато бог даде любимото чедо, то трябва да се възпита, а за това родителите трябва да имат 3) достатъчно средства, нека те се погрижат по-рано за тях - не само за настоящето, но и за бъдещето.
Когато Бог дарява дете, 4) радвайте се и благодарете, защото на света се е родил човек. Бог е повторил първата благословия и чрез вас: приемете детето от Божиите ръце. Но затова и побързайте 5) да го осветите с тайнствата, защото в тях вие ще го посветите в служба на истинския Бог, комуто и самите вие, и всичко ваше трябва да принадлежи. В детето са смесени духовно – телесни сили, готови да приемат всяко направление: сложете върху него печата на Божествения дух като основа и семе на вечния живот. Отвсякъде напира сатаната със своето зло: оградете детето с Божествена ограда, непроницаема за тъмната сила. 6) Осветеното в тайнствата дете пазете след това като светиня: не оскърбявайте Духа на благодатта и на Ангела Пазител, обкръжил люлката със своето неверие, невъздържание, немиролюбие.
Започва възпитанието – най-важното дело на родителите, много трудно и много плодоносно, от което зависи благото на семейството, Църквата и Отечеството. Именно тук покажете истинската любов. Може да се каже, че вие не сте родителите: детето се е родило, неизвестно за вас как. Ваша работа е да го възпитате. В това дело не трябва да обръщате внимание на това какво е детето и какво трябва да бъде. Трябва да възпитате неговото тяло, за да бъде то и здраво, и живо, и леко. Не трябва да предоставяте всичко на природата; длъжни сте и сами да действате, по план с цел, ползвайки се от опита на другите и от способите на здравата педагогика. Но още повече трябва да се погрижите за възпитанието на духа. Благовъзпитаният духом ще се спаси и без здраво тяло. Оставеният на себе си ще страда от здравото си тяло. В това отношение трябва да се образоват умът, характерът и благочестието. Ако можеш сама развий ума, а ако не – дай детето в училище или му вземи учител. По-нужно е правилно мислене, на което и без науки се учат, отколкото научност. Но дълг на всеки родител е да научи детето си на символа на вярата, заповедите, молитвата или да го запознае с християнската вяра. Нищо не формира така нрава, както личния добър пример и отдалечаването от лошия пример на страничните хора. Предотвратявай ги, защото невинното сърце под действието на благодатта ще закрепне и добрите му предразположения ще се превърнат в характер. Много по-нужно е твоето благочестие за укрепване благочестието на детето… Защото то се отнася към невидимото. Тук всички вкъщи извършват делата на благочестие, по Божията благодат. Нека детето участва в утринната и вечерната молитва; нека то бъде, колкото е възможно по често в Църквата и по – често да се причастява по вашата вяра; нека винаги да слуша вашите благочестиви беседи. При това няма нужда да се обръщате към него: то само ще слуша и ще съобразява. Родителите трябва да употребяват всички средства, за да може детето, когато стане съзнателно, да разбере по-силно от всичко, че е християнин. Но пак главното е духът на благочестието, проникваш и докосващ се до душата на детето. Вярата, молитвата, страхът от Бога стоят по-високо от всяка придобивка. Преди всичко тях внедрете.
Научилият се да чете трябва да се пази от развратното четиво. Жаждата за четене е непридирчива. Родителят трябва да избере и да даде на децата си какво да четат. Развиващото се дете само ще покаже за какво то е по – годно. Родителят трябва да полага основите на неговото бъдещо трайно, сигурно, решително развитие за призванието му, за да умее то да действа и да живее с него, като в стихията си , да бъде сродено с него и с тялото си, и с душата си. Ако за това трябва да увеличиш грижата си, увеличи я; ако е необходимо да прибавиш предмети за обучение, прибави. Не е хубаво, ако предоставиш всичко на стечение на обстоятелствата. Наистина Господ прави всичко, но Той ни дава да разберем Неговата воля в нашите способности, склонности и характер. Трябва да се внимава в това указание и да се действа въз основа на него е дълг на родителите. Родителите са длъжни да изграждат у децата си навици за благоприличие в думите, облеклото, положението на тялото, в държанието им пред другите. Това е най-уместно за младата възраст, защото тя е възприемчива, предимно външно, и затвърдилото се в нея остава за цял живот.
Благоприличието е като че ли нещо незначително, но то много безпокои и смущава непривикналия към него. Трябва да се предпазят децата от това. Но нека пак оставим тази работа в сянка, като прибавка, без да превишаваме и даже без да говорим колко нужно е това, а просто да ги учим, както сме ги учели да ходят. Където се сипят похвали за това, там благоприличието излиза пред други, по-важни неща и ги засенчва. А това е лошо. Освен това тук говорим за обикновена благопристойност – скромна, почтителна, а не модна, лекомислена, изискана. Да учим децата на изкуства, а именно – пеене, рисуване, музика и др. ,също на мъжки и женски занаяти, е прекрасно дело. Те носят приятен отдих на духа и добро настроение. Но трябва да не се забравя главното: изграждането на духа за вечността. От това трябва да се определя направлението или вътрешното съдържание на обучението по изкуствата.
Трябва да помним, че във възпитанието не е толкова важен материалът, колкото силите или способността и умението да го преподаваме. Какво трябва да изнесем на преден план в това отношение? Това е трудолюбието – влечението към труда и ненавистта към безделието, любовта към реда – точността: всичко да се прави навреме и на място, да не се бърза и да не се изостава; добросъвестната изпълнителност – предразположение, с което, без да се жалят и щадят сили, се изпълнява по съвест всичко, което трябва. Това е най- щастливото настроение, което запазва за цял живот и външното щастие, и вътрешното благочестие. Но все пак не бива да забравяме, че такива настроения формират само външната доброта, вътрешната се съдържа в духа на християнското благочестие.
Накрая възпитаното дете трябва да се устрои: дъщерята прилично да се омъжи, за сина – да се намери място или да бъде въведен в живота, за който е готвен. Най-главното нещо в тази работа е децата да могат след това да се трудят и да живеят добре. Впрочем и след устройването им не трябва да ги забравяме, а да ги наглеждаме, направляваме, ръководим, вразумяваме. И право, и дълг на родителите е да не ги изоставят до края на живота си. Днес по друг начин гледат на това. Но не всичко е законно, което се въвежда днес.
Ръководещото във възпитанието на децата е любовта. Тя всичко може да предвиди и винаги намира необходимите способи. Но тя трябва да бъде истинска, трезва, управлявана от разума, а не пристрастна и снизходителна. Последната прекалено много жали, извинява и снизхожда. Благоразумна снизходителност трябва да има, но ако тя граничи с непретенциозността, трябва много да се внимава за нея. По-добре е да преотстъпим повече на строгостта, отколкото на снизхождението, защото то с всеки ден все повече и повече оставя неизкоренено злото и позволява да расте опасността, а строгостта отсича веднъж завинаги, или поне за дълго. Ето защо понякога има належаща нужда от чужд възпитател. Там, където любовта се отклонява от истината, често или почти винаги чрез пристрастието си тя изпада в несправедливост към децата – едни обича, а други – не, или бащата обича едни, а майката – други. Това неравенство и у обичаното, и у необичаното дете отнема уважението към родителите и вселява между самите деца от ранна възраст известна неприязън, която при някои обстоятелства може да се превърне в смъртна вражда. Що за възпитание е това? Не трябва накрая да забравяме усмирителното и най- действителното средство за поправяне – телесното наказание. Душата се създава чрез тялото. Има зло, което не може да се изгони от душата без уязвяване на тялото. Затова раните и за големите са полезни, още повече за малките. „Който обича сина си, нека по-често го наказва” – казва премъдрият Сирах (Сир. 30:1). Но от само себе си се разбира, че към това средство трябва да се прибягва в случай на нужда.
Източник: pravoslaven-sviat.org
Картина: unsplash
