Как да се доверим на Европа, която се продава на врага като блудница и е загубила разума си? ~ Ориана ФАЛАЧИ

За обезсилената Европа, живота в страх и нашествието на исляма – думи на италианската журналистка Ориана Фалачи, казани през 2004 г. в книгата й „Силата на разума”.

Днешното ислямско нашествие в Европа не е нищо друго, освен повторение на вековния ислямски експанзионизъм, на вековния ислямски империализъм. Но днес нашествието е по-тайно и по-коварно. Защото е не само от събратята на Кара Мустафа, Лала Мустафа, Али Паша, Ахмет Паша, Сюлейман Великолепни, както и от съмишлениците на Бин Ладен, Ал Заркауи, разните малки арафатчета и касапите, които се взривяват заедно с небостъргачи и автобуси. Нашествието е от имигранти, които се заселват в страните ни, в родните ни градове. Без никакво уважение към нашите закони те ни налагат техните собствени закони. Техните обичаи, техният Бог. Знаете ли колко от тях живеят в европейския континент, който се простира от Атлантика до Урал? Около 60 милиона. Само в Европейския съюз живеят около 25 милиона мюсюлмани. Извън Европейския съюз живеят 35 милиона. Включително Швейцария, където те са повече от 10% от населението. В Русия са 10.5%, в Грузия 12%, в Малта са 13%, в България – 15%. 18% от тях живеят в Кипър, 19% в Сърбия, 30% в Македония, 60% в Босна и Херцеговина, 90% в Албания, 93.5% в Азербайджан. Засега са малобройни само в Португалия (0.5%), Украйна (0.45%), Латвия (0.38%), Словакия (0.19%), Литва (0.14%), Исландия (0.04%). Щастливи хора са исландците! Но навсякъде, дори и в Исландия, те се множат. Не само поради неумолимото нашествие, но и защото мюсюлманите са най-бързо увеличаващата се етническа и религиозна група в света. Това се засилва от полигамията и факта, че според Корана жената е само утроба за раждане на деца.

Да! Да се говори за това значи, че ме чака позорния стълб и тормоз. Значи доживотна присъда. В нашата покорена Европа, ислямската плодовитост също е забранена тема, която никой не се осмелява да коментира. Ако го направите, незабавно ще ви дадат под съд за расизъм и  ксенофобия и богохулство. (Едно от обвиненията срещу мен на процеса в Париж беше следното мое изречение: „Те се размножават като плъхове”. Малко брутално звучи наистина, но е неоспорима истина). Факт, е че никакъв процес или либерален закон не може да отмени фактите, с които самите те се хвалят. През последните 50 години броят на мюсюлманите се е увеличил с 235 %, докато християнското население се е увеличило с 47%. През 1996 г. мюсюлманите са били един милиард и 483 милиона, през 2001 г. са наброявали един милиард 624 милиона. В 2002 г. са един милиард 657 милиона. И така нататък. Световното мюсюлманско население нараства с 33 милиона всяка година. Скоро ще бъдат два милиарда и никакъв съдия не може да игнорира данните, предоставени от ООН – броят на мюсюлманите расте от 4.6% до 6.4% годишно. За сравнение броят на християните по света нараства с 1.4% годишно. Никой не може да отрече, че новородените деца в мюсюлмански семейства в Европейския съюз нарастват с 10% всяка година. В италианските градове този процент нараства дори по-драматично – днешните половин милион внуци на Аллаха през 2015 г. ще бъдат поне два милиона.

Как да им обясним нашите произведения на изкуството, картините на Исус и Дева Мария, на светците? Или голите жени като Венера на Ботичели? Как да им разкажем нашата история, например на Кръстоносните походи, от нашата, християнска гледна точка? Не е случайно, че много мюсюлмански деца възразяват срещу този начин на обучение. Според тях Божи гроб принадлежи на учениците на Пророка, Христос е пророк на Исляма и никой не го е разпъвал на кръст. Освен това съществува проблемът със смесените класни стаи. Мюсюлманските родители не искат момчета и момичета да учат заедно, не искат дъщерите им да присъстват в часовете по физическо възпитание, или да се събличат, за да плуват в басейна. И в същото време родителите на италиански, френки, английски, испански ученици мрачно протестират: „Мюсюлманите ли трябва да се интегрират с нас, или ние с тях?!”

Очевидно ние трябва да се интегрираме с мюсюлманите. Хуари Бумедиен, човекът който свали от власт Бен Бела в Алжир три години след като страната получи независимост, през 1974 г. произнесе реч пред Общото събрание на ООН. Без никакви заобикалки той заяви: „Един ден милиони мъже ще напуснато Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си”.

Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която през миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи от нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се страх. Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, причинени от страха в съвременната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която преживях.

Защото ние живеем и умираме в страх. Видях водачи, които се представят за герои, а всъщност издигат бяло знаме, защото се страхуват. Видях либерали, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на исляма, защото се страхуват.

Видях приятели, истински и набедени, които тихо застанаха на моя страна, но после ме забравиха, защото се страхуват. Те се покориха на страха и сега са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци.

Това е войнството на лъжливите медии, на така наречените „независими” вестници и радиостанции, на шоу бизнеса. Имам предвид журналистите, актьорите, певците, които са главните носители на антиоксидентализма. Именно те са истинските предатели на Запада.

Именно те най-усърдно промиват мозъка на нашето общество.

Промиването на мозъците е грубо, но понякога рафинирано, невежо, но понякога изкусно. Промиването е характерно с хитрите рекламни техники. На какво се основават тези техники? На емблематични клишета. На фотографии, ярки фрази, лозунги. На ефектни графики и таблици, съдържащи лъжливи данни, но поднесени по правилен начин. На визуални ефекти. С две думи – промиването разчита на примитивни, ирационални шокови послания.

Всъщност, промиването на мозъците е емоционално упражнение. Ефектът е същият както от карикатурите, снимките на ислямските имигранти, лозунгите за пътешествията на надеждата. Промиването е ефективно, защото трогва хората и притъпява защитните им реакции. Притъпява логиката и я замества със съжаление както при вида на объркания, разрошен, унизен, сразен Саддам Хюсеин, с глава, почиствана от бълхи от военния лекар.

Да, ако четете тези статии, позволявате да ви промиват мозъка. Но после разбирате, че съвестта ви е приспана, че са ви излъгали, упоили, с вас са се подиграли. Очите ви се отварят и вие виждате джамиите, които заглушават звъна на камбаните и искат да унищожат църквите. Както отоманските войски унищожиха катедралата „Св. София” в Константинопол.

Ислямското правило гласи: „Не давай пари на прасетата, защото е грях”. Не питайте кои са прасетата. Те са западните малуомници, които дават подслон на мюсюлманите. Добрите граждани, които ги подпомагат със социални помощи, лекуват ги безплатно в болниците, обучават безплатно децата им в училищата и университетите. Не питайте защо никой не ги докосва с пръст и защо Еврабия се превърна в главна квартира на „Ал Кайда”. Еврабия е любимият им преден пост, базата, от която най-често те тръгват, за да сеят смърт. Ако задавате такива въпроси, веднага ще ви обявят за расист, ксенофоб, подстрекател към омраза.

Имам един въпрос: има ли някой, който иска да изгаси този пожар? Загубихме ли войната, ние на Запад?

Няма да загубим, защото ислямът е блато. Блатото е дупка, пълна със застояла вода. Вода, която никога не се помръдва, никога не тече, никога не се пречиства, никога не е чиста, никога не тече към морето, не достига морето. Блатната вода лесно замърсява околността, дори е опасна за добитъка, ако пие от нея. Тази вода е отровна, тя убива. Блатото не обича живота. Обича смъртта. Ето защо майките на терористите-самоубийци празнуват смъртта на синовете си и щастливо викат Allah akbar, Бог е велик. Докато синовете им умират заедно с жертвите.

Западът е река. Моят дом е река. Всички реки са потоци от жива вода. Вода, която тече, плава, и така се пречиства, възражда се. Вода, в която се вливат други води и така достига морето. Да, понякога тя причинява наводнения. Въпреки това водата обича живота. Няма значение, че понякога жизнеността й разрушава дигите. Обича живота с доброто и злото в него. Затова нашите майки плачат, когато децата им умират. Затова ние търсим живота навсякъде – в пустините, в степите, дори в Космоса, на Марс, на Луната. И ако не намерим живот, ние го създаваме. Някак го правим и решаваме проблема.

Днешният пожар не може да се угаси с армии. Въпреки касапницата, с която от 30 години синовете на Аллах окървавяват нас и тях. Войната, която ислямът обяви на Запада, не се води с оръжия. Защото това е културна война. Война, която поразява не тялото, а душата, както би казал Токвил. Война, която поразява нашия начин на живот, нашето разбиране за живота, нашия начин на мислене, действие, обичане. Нашата свобода.

Не се заблуждавайте от техните бомби и взривове. Това е само стратегия. Тези любовници на смъртта не ни избиват само заради удоволствието от убиването. Те ни избиват, за да прекършат духа ни, да ни сплашат, да ни обезкуражат и изнудват. Целта им не е само да напълнят гробищата ни, да разрушат небостъргачите ни. Да унищожат Айфеловата кула, кулата в Пиза, Давид на Микеланджело, катедралите ни. Тяхната цел е да убият душите ни, идеите ни, нашите мечти и постижения. Те искат отново да завладеят Запада. Но истинският Запад не е Америка. Истинският Запад е Европа. Америка е детето, наследникът на Европа, но тя не притежава европейската културна физиономия, европейското културно минало и идентичност. Въпреки, че е другото лице на Запада, Америка не е Западът, който исляма иска да покори. Западът, в който Сюлейман Великолепни искаше да създаде „Ислямски европейски щати” като допълнение към близката Отоманската империя. А континентът отвъд Атлантика, открит малко преди това и наречен Америка, е далече, много далече. Затова днес Троя гори в Европа, не отвъд океана. Затова пожарът трябва да бъде угасен преди всичко от европейците. Но как да разчитаме на Европа, превърнала се в Еврабия, която приветства и обича врага си, дори му дава право да гласува! Как да се доверим на Европа, която се продава на врага като блудница и е загубила разума си?

Упадъкът на интелигентността е упадък на разума. Всичко, което днес се случва в Еврабия, е упадък на разума. Упадък, който е морален, но и интелектуален грях. Нашият отказ да признаем, че ислямът е блато, в което се давим, е противоположен на разума.

Предаването на нашата земя, нашите домове и деца, нашето достойнство и същност, е противоположно на разума. Поглъщането на циничните и глупави лъжи като арсеник в супата, е противоположно на разума. Нашето примирение, нашето предателство – поради страх или леност, е противоположно на разума. Умирането от жажда и самота в пустинята, която отрича бъдещето, е противоположно на разума. Противоположна на разума е надеждата, че пожарът на Троя по чудо ще се загаси сам.

В лекцията си „Западът трябва да се събуди”, казах, че Западът изгуби страстта си и трябва да си я възвърне. Да възвърне силата на страстта си. Бог знае, че това е истина. Защото, за да живееш, трябва да имаш страст. Да откажеш да се предадеш, да откажеш да се покориш и подчиниш, значи че живееш със страст. Но Европа се предаде окори се, страхливо размаха бялото знаме на раболепието и примирението. А това е самоубийство. Стигнахме до там, че днес за нас е по-важно да оцелеем, отколкото да живеем.

Оцеляването има нужда от страст, но повече се нуждае от разум. Ето защо този път не призовавам за ярост и гордост. Дори не призовавам да си възвърнем страстта. Призовавам да си възвърнем разума.

От „Силата на разума”, Ориана Фалачи, изд. МаК
Снимки: ozy.com, partedeldiscorso.it, ilpost.it

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK