…и да стане успешен инфлуенсър в TikTok
„Следват ме, значи съществувам“, е казал ботът.
Българите не се славим с особено голямо доверие в новите генеративни технологии. Това потвърждават и данните от национално проучване на „Тренд“, проведено през 2023г., в което почти една пета от анкетираните заявяват, че изкуственият интелект трябва да бъде забранен защото представлява реална заплаха за човешкия вид. Дали обаче сме толкова „нащрек“, когато системата придобие човешки облик, заговори на северозападен диалект и започне да пуска остроумни шеги? За да разбере това, научен екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, решава да проведе социален експеримент в реална среда и сред реална аудитория. Така се ражда дигиталният ситком „Семейство Дундареви“ – пет изкуствено генерирани персонажа, които заживяват своя „обикновен“ живот в TikTok. Те са пълна противоположност на идеалните инфлуенсъри с перфектна външност и контролирано поведение – характерите и визията им са по-скоро еманация на многопластовата българска народопсихология, предлагайки ни възможност да се посеем над собствените си абсурди, противоречия и драми.
Кои са Дундареви?
Бай Трендьо Дундарев е глава на семейството – комичен, но и достоверен герой, който помни много, но и не вярва в нищо, защото всичко е „разработка на военните“. Бай Трендьо притежава онази увереност, която само човек, преживял казармата като „трудовак“, Прехода и две хернии, може да има. Любимото му занимание е да критикува младото поколение и съвременните обществени норми, но най-много го дразнят новите капачки, които му бъркат в носа, докато си пие бирата.
Леля Гена е дългогодишна съпруга на Бай Трендьо, носителка на дълбока народна мъдрост и гадателски способности. Наричат я още „Пророчицата от Речка“, защото, според местните слухове, някога е била лична приятелка на баба Ванга, нищо че за това свидетелства само един двупосочен билет на БДЖ до Петрич от 1974 г. Леля Гена не гадае онлайн, защото знае, че хвърлянето на боб е много интимен ритуал, но носи онзи познат тон на майки и баби, които винаги имат някоя скрита рецепта с оцет и чесън против всяка болест.
Розалина Дундарева, на галено Жужа, е единствената дъщеря на Трендьо и Гена. Тя е модерна и еманципирана, бивша „Мис Вършец“, сега - коуч за валидиране на женската енергия и сертифициран астролог. Нейната основна мисия е да предава познанията си за мъжете на своята женска аудитория и да я учи как се изгражда успешен „old money“ имидж.
Цонцо Цонкин е съпруг на Жужа и известен врачански автодилър, прагматик до мозъка на костите си и олицетворение на дребния провинциален предприемач, за който единствена душевна опора е почивката в Гърция. Неговото мото е: „Цяла година работѝ - цяла седмица на плажа гъзар бъди!“
Леонардо Цонкин, по-познат в квартала като Лео Цонката, е 15-годишният син на Жужа и Цончо. Той е вечно протестиращ млад човек, който яростно критикува позицията за връщането на казармата на дядо си, защото така или иначе детство, прекарано в Северозапада, може спокойно да се брои за военна служба. Лео е част от местна рап група, която репетира в общото мазе на блока, но мечтае за световна слава. На този етап обаче, изявите им се свеждат до един „freestyle battle“ на паркинга в мола.
Как реагира аудиторията на семейство Дундареви?
За по-малко от два месеца и половина профилът на фамилията в TikTok достига близо 800 000 гледания, над 1600 последователи и стотици хиляди споделяния, без да разчита на агресивна реклама и без системно промотиране на видеата. По-интересното обаче не са числата, а начинът, по който хората общуват с героите.
Въпреки ясната маркировка за генерирано съдържание, потребителите не само не разкриват неприязън към синтетичната природа на персонажите, а дори напротив – общуват с тях с приятелски тон и демонстрират припознаване в сюжетите на разиграните сцени. Още през първите седмици хората започват да коментират публикациите на Дундареви, наричайки ги с личните им имена, говорейки им на „ти“, давайки им съвети, критикувайки или одобрявайки ги – сякаш пишат под видео на съсед, роднина или познат от квартала, а не на генериран от изкуствен интелект субект.
Историята на семейството показва не просто, че AI инфлуенсъри могат да бъдат харесвани у нас. Тя показва как и защо това се случва, и то в среда, която по принцип се смята за скептична към технологичните иновации. Оказва се, че доверието към изкуствения интелект не е особеност на етикети и обяснителни маркировки, а се изгражда неусетно, чрез хумор, разпознаваеми ситуации и битов колорит.
В реалната динамика на социалните мрежи явно автентичността вече не е въпрос на истинност, а на усещане. Днес не е задължително инфлуенсърът да бъде човек от плът и кръв, за да има влияние. Достатъчно е да бъде добре разказан образ - ако звучи искрено, ако е максимално „очовечен“ и ако откриваме себе си или околните в посланията му, произходът се оказва маловажен.
В крайна сметка най-интересното около семейство Дундареви не е колко бързо са успели да съберат публика, а колко лесно са станали част от всекидневния ни фийд. Те не се появяват като „нещо ново“, което трябва да бъде внимателно обяснено, поетапно внедрено или многократно преработено (като дълго отлагана институционална реформа), а като лесно смилаема комедия, като дигитално продължение на познати и обичани в миналото телевизионни сериали. И точно в тази лекота се крие техният успех, не защото са по-добри от хората, а защото се вписват без усилие в логиката на социалните мрежи – кратко, разпознаваемо (дори носталгично), емоционално и лесно за следване.
А когато нещо стане тенденция, то спира да бъде въпрос.
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
