На 30 октомври, златното момче на футбола отпразнува 55
Първата ми мечта беше да играя на световно първенство. Втората ми мечта – да го спечеля.
Стоичков е много добър човек и прекрасен играч. Само да можеше да играе с мен в „Наполи"! Представяте ли си, какъв щеше да бъде нашия атакуващ дует?!
Треньорите никога не побеждават – независимо дали са Марадона, Меноти, Билардо. Истинските победители са единствено играчите.
Моята майка винаги ми е казвала, че съм най-добрият. А аз не обичам да споря с майка си.
Факта, че в света има хомосексуалисти, не е така лош. Те ни оставят повече прекрасни жени на разположение.
Марадона може да бъде бял или черен. Сив никога няма да бъда.
Бог ми е дал талант, затова излизайки на терена винаги се прекръствам. Мисля, че ако не го правех, това би било предателство.
За да достигна всичко това, на мен ми се наложи здраво да работя. И ако някой отрича този факт – да ме целуне отзад.
Треньорът, празнуващ победата на своя отбор, трябва да празнува така, че да не огорчи съперника си още повече.
Аз съм бил, съм и винаги ще бъда наркозависим. Човек, който дори веднъж е пробвал наркотици, трудно може да се откаже от тях. След това настъпва ежедневната борба.
Признавам само две свои деца – Далма и Джанина. Всички останали са само продукт на моите пари и грешки.
Хората гласуваха за мен и аз нямам намерение да деля този приз със Пеле. Всъщност, нямам планове изобщо да го деля с някой.
Не ми пука какво мислят хората за мен като треньор. Имам 23-ма футболисти и съм готов да умра заедно с тях. Имам 23-ма войници и всеки от тях може да играе.
Проблемът е, че в Мадрид всички се изживяват като звезди. На всички там им трябва прислуга.
Никога няма да си простя, че наркотиците не ми позволиха да видя най-ценното - как порасна дъщеря ми.
С мъжете на моите щерки ще се случат нещастни случки, ако някой от тях ги разплаче дори веднъж.
В известен смисъл, аз съм в по-добра позиция от политиците. Те са публични личности, аз съм известен.
На моята жена никога не съм изневерявал. Пък и дори да съм, никога не бих си признал.
Мога да бъда лош толкова, колкото и Бин Ладен, ако е необходимо да защитавам честта на моето семейство.
Не мога да се свържа с Меси. По-лесно е да звънна на Обама, отколкото на Лео.
Облякох екипа на националния отбор и той се сля с кожата ми. Така ще бъде до края на дните ми.
На 40 съм виждал толкова, колкото стига и за 70 години. Сега трябва само да разбира какво да правя с наученото.
По материал на: smotrisport.tv
