Споделено от виртуозния майстор на аристократичната игра Гари ПЛЕЪР
(Dave Baysden)
Звуците на голфа са несравнима музика, която гали ухото. Добавете към тях уханието на прясно окосена трева, усещането, че слънцето затопля приведения ви гръб, вида на флагчето, развяващо се в далечината и ще се пренесете в райска градина.
Тихите утринни звуци
Вятърът отвява усложненията, които сами привнасяме в живота си и ние оставаме сред вихъра с оголена същност.
Ако отиде на игрището рано сутрин, с първата група играчи, човек изпитва усещания, които се замъгляват в разгара на деня. Утрините са тихи. Играчите са по-мълчаливи, а прохладният въздух кара човек да пъхне ръце в джобовете и да закрачи мълчаливо през влажната трева.
Само сутрин може да доловите шептенето, с което подметките на обувките бръснат върховете на тревата. Само сутрин можете да чуете толкова ясно как топката ви тупва в тревата, след като е прелетяла стотина метра. Тези рядко чувани звуци ни помагат да оценим самотното естество на нашата игра.
(Hellen, „A game of golf”)
Музиката на здрача
Привечерите на голф-игрището също са изпълнени с вълшебство. Хората постепенно се разотиват. Естествената светлина е най-богата и цветовете около нас придобиват най-наситения си оттенък. По терена плъзват сенки, които очертават всяко хълмче и трапчинка. И тъкмо когато решаваме, че няма какво да се добави към тази съвършена красота, оркестърът на природата се събужда – щурчета, жаби и много други музиканти настройват инструментите си. Тези звуци ни напомнят, че поделяме играта си с природата – и че трябва да уважаваме този факт.
Смехът
Няма друг спорт, който да ни дава толкова възможности да се посмеем с приятелите си. На моменти играта е толкова абсурдна, че смехът е единствената ни бариера срещу лудостта. Човек долавя един от най-приятните звуци в голфа, когато се запъти от игрището към кафетерията – сърдечния смях на хората, които обсъждат забавните моменти от току-що приключилата игра. Този смях ни напомня, че при цялата ни уединеност, в този спорт има и споделено веселие.
Споделено от „Голф или изкуството да живеем пълноценно”, Гари Плеър, Изд. „Българска Голф Асоциация”
