„Закуската е излишна, защото тя изтощава енергията, която човек е събрал през нощта. И то след като на сутринта неговата физическа, умствена и духовна енергия трябва да е най-голяма.“
Breakfast (1901) by Maurice Denis
~ Заслужете закуската си
Човек става и закусва независимо от това, дали е гладен или не. Стомахът го ръководи. Нежеланията на разума трябва да победят условния рефлекс на стомаха. За мен закуската е нещо съвсем ненужно. Организмът си е отдъхнал през нощта, набрал е енергия и е абсолютно неясно защо трябва да приема храна след пълното бездействие, след продължителната почивка и да струпва в себе си обилната закуска. Вече казах и пак ще повторя, че вие трябва да заслужите закуската си с активна дейност.
Другата причина, която ме кара да мисля, че закуската е излишна, е че тя изтощава енергията, която човек е събрал през нощта. И то след като на сутринта неговата физическа, умствена и духовна енергия трябва да е най-голяма. С тази нова сила вие можете да започнете работа.
Аз показах на обучаващите се в училища, университети и колежи, че могат да се справят и с най-трудните си задания още от сутринта, на гладен стомах. Повечето студенти вечер се хранят с месо - най-тежката храна и след това се опитват да учат. Какво става? Та това е огромно усилие - да си концентрираш вниманието след вечеря. Вземете същите тези студенти, оставете ги да починат през нощта и нека закусят 2-3 часа след като са се събудили. Та те ще са гении! Аз научих на това много студенти, музиканти, художници, скулптори, писатели.
Това са логическите доводи, защо аз съм против обилните закуски. Тежката храна изисква много енергия за извършване на храносмилането, мозъкът не се оросява нормално, а това прави хората сънени и отпуснати, което показва, че нервната енергия е спаднала.
Да разгледаме нещата от друга страна. Макар и в течение на дълги години, но дезинформираните хора са свикнали да мислят, че закуската – „това е най-важното ядене. Тя дава сила, енергия и способност да се извършва тежката дневна работа, умствена или физическа.“ Това е напълно грешно и невярно твърдение. Когато закусите добре, в резултат на рефлекторния акт вие чувствате ситост и удовлетвореност, но това съвсем не значи, че сте получили сила. Ще трябва да измине не един час, докато вашите храносмилателни органи преработят и превърнат в допълнителна сила и жизненост приетата храна. Храносмилателният процес е най-сложния процес в организма. Всяка част от вашата закуска трябва да се преработи в добре усвояеми химически елементи, така че всяка клетка да може да получи необходимото й подхранване.
~ Заслужете закуската с упражнения
Сега вече ви е ясно, че да се закусва е условен рефлекс, въпрос на навик. Аз не закусвам вече 50 и повече години. Ставам рано сутрин и ако се намирам в дома си в Холивуд се качвам в колата и отивам дo една горска пътечка в парка Грифит; бродя няколко часа по планината, изкачвам се на върха й и после се спускам надолу бегом; или, ако съм в дома си, който се намира на крайбрежието в Санта Моника, правя дълги разходки по брега. Аз се къпя в океана не само през лятото, а целогодишно. Понякога се катеря или карам велосипед. След няколко часа такива енергични упражнения се завръщам в къщи и се заемам с работа. Около 11 часа ям малко плодове, а около 12 се храня за първи път през деня. Започвам с прясна салата, която основно се състои от настъргани моркови и зеле, а след това добавям и други сурови зеленчуци, например домати, целина, репички, цвекло (със стъблото и листата). Изяждам един от варените зеленчуци (морков, лук, царевица, патладжан, картофи, репички, тиква, тиквички, спанак) и един от зелените (брюкселско зеле, целина, цветно зеле, фасул, зеле, домати, чесън, зелен грах, покълнала пшеница, аспержи, цвекло). Разбира се, предпочитам всички видове ядки и семена (семки) - слънчогледови, тиквени, сусамени,
Тъй като съм си заслужил закуската, сега стомашният сок ще се отделя добре и организмът ще получи голямо количество енергия от тази натурална храна. Колко е вкусна естествената храна! Тя обилно се намокря със слюнка и не се задържа в организма. Що се касае до очистването на червата, то, по брой пъти, винаги трябва да отговаря на храненията за деня.
Тази програма от 12 хранения на седмица, по 2 пъти на ден в течение на 6 дни (аз гладувам 24 или 36 часа всяка седмица), не обременява и не изтощава червата ми. Благодарение на нея те се научиха бързо да се прочистват. Обикновено имат работа по за около час след закуска и вечеря.
Само понякога си позволявам между двете хранения да ям сочни сурови плодове. Понякога, в средата на деня, изяждам сочна, хрупкава ябълка или няколко парченца от пресен ананас. В сезона на дините, когато времето е горещо, намирам, че с нищо не може да се освежите така, както с парче диня, особено червена, сочна, зряла.
От: „Чудесата на гладуването“, Пол Брег, изд. „Колор Принт“, Варна, 1993 г.
Картина: Breakfast (1901) by Maurice Denis; commons.wikimedia.org
