За дълго остава само това, което трогва сърцето на хората ~ Антони ГАУДИ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 13 снимки

„Тези, които търсят подкрепа за своите произведения в законите на природата, се приближават до Бог.“

Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет е испански архитект от Каталония, един от най-големите новатори в областта по негово време, а и дълго след това. Характерният му индивидуален стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм. Ар Нуво е течение, което се заражда във Франция и достига до Испания, където става известно под името „модернизъм“. Основните характеристики на това течение са свободното използване на вълнообразни форми и заоблени очертания. Гауди е представителна фигура в това течение.

Веднага щом получава шанс да изрази артистичната си визия, Антони Гауди не се поколебава нито за миг и създава поредица удивителни шедьоври на органичната архитектура, които сякаш живеят свой собствен живот.

(1852 ~ 1926)

„Архитектурата създава органични форми. Те трябва да са в симбиоза със законите на природата.“

Антони Гауди страда от ревматизъм през целия си живот. Болнав, с крехко телосложение, още в училище е самотен и отчужден от околните и не особено добър ученик. Налага му се често да отсъства от училище и дори да повтаря учебна година. Има проблеми със заучаването наизуст, а единственият предмет, с който се справя доста добре, е геометрията.

Постъпва в училище по архитектура изцяло по свое желание, но там отново не се справя особено добре. Причината е, че се занимава с доста допълнителни неща, тъй като му се налага да отбие военната си служба и да работи едновременно в едно архитектурно бюро. Въпреки че  е само студент, бива натоварен с важен проект – парка „Цитаделата“.

Рядко се появява на лекции и съответно нарушава поредица правила, но въпреки това получава разрешение да завърши, в знак на признание за постиженията си – артезианския фонтан в парка „Цитаделата“. Директорът на училището по изящни изкуства казва по този повод: „Кой може със сигурност да каже дали даваме степен на гений или просто на един луд?“

Гауди ненавижда затворените и геометрически правилните пространства, а стените го докарват до лудост. Избягва правите линии, защото ги счита за произведение на човека, а кръговете за дело на Бога. Благодарение на този негов принцип след смъртта си оставя осемнадесет прекрасни архитектурни творения.

„Хората се делят на два вида: хора на словото и хора на действието. Първите говорят, вторите действат. За мен няма средства, позволяващи ми да се изразя адекватно. Аз на никого не мога да обясня своите замисли. Аз не конкретизирам. Никога нямам време да размишлявам за тях. Аз работя през цялото време.“

Gaudí shows the Sagrada Família to the Papal nuncio, Cardinal Francesco Ragonesi (1915). On that occasion, Monsegnor Ragonesi considered Gaudí "The Dante of architecture"

Gaudí in the procession of Corpus Christi (1924)

Workshop Eudald Puntí. At the center, Antoni Gaudí, 1878

Gaudí (in the background) with his father (centre), his niece Rosa and doctor Santaló during a visit to Montserrat (1904)

Всеки път, когато някой спомене името му, повечето хора веднага се сещат за църквата „Саграда Фамилия“. Строителството й бива възложено на Гауди, когато е едва 31-годишен. По това време той дори и не предполага, че тази църква ще се превърне в едно от най-забележителните архитектурни чудеса на света.

Изминава цяло столетие от началото на строителството на „Саграда Фамилия“ и се смята, че вероятно ще отнеме още едно, а може би дори две столетия, преди постройката да бъде завършена напълно. Църквата се намира в сърцето на Барселон, издигайки се над града с величествената си осанка. Източната, западната и южната й страна са украсени с три отличителни фасади и от всяка се издигат по четири кули. По проект в сгладата следва да присъстват общо осемнадесет кули. Осем от тях вече са построени. Най-високата е посветена на Света Дева Мария, майката на Исус Христос, и е с височина 170 м.

Гауди оформя църкавата, а тя от своя страна оформя него. Цялата съзидателна енергия, която той влага в нея, ще й донесе слава, а според всеобщото мнение, сградата е шедьовър, който прави самия Гауди световноизвестен. Тази взаимосвързаност между Антони Гауди и неговия шедьовър превръща църквата в необикновена постройка.

Архитектът обяснява бавния напредък на строежа с думите: „Клиентът ми (т.е. Господ) не бърза.“ За него архитектурата и вярата са тясно свързани. Идеята да се посвети тази монументална църква на Господ го кара да й придаде величие и неповторима тържественост.

Гауди е неуморен творец и паралелно с работа си върху църквата работи и върху много други проекти. Неговият парк „Гюел“  присъства в списъка на ЮНЕСКО са паметниците на световното културно и природно наследство. Самият Салвадор Дали е силно впечатлен от неговата къща „Мила“, която често посещава и внася някои от характерните й черти в неговите собствени произведения. Гийом Аполинер казва, че тази къща притежава „съвършеното докосване“.

На 73-годишна възраст, Гауди се мести да живее на строителния обект – църквата „Саграда Фамилия“. Година по-късно – на 7 юни 1926 е блъснат от трамвай. Тъй като е е доста слаб и е облечен със скъсани дрехи, хората мислят, че е бездомник. Четири таксита отказват да го откарат, въпреки че е целият в кръв, и бива изоставен на мястото на инцидента много дълго време.

Никой файтонджия не иска да го вземе и да го откара в болница, тъй като джобовете му са празни и няма възможност да си плати. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където лекарите и сестрите не разпознават великия архитект в изнемощелия старец и го оставят да лежи в критично състояние на болничното легло. Разпознат е едва на следващия ден от свои приятели, тръгнали да го търсят. От мига, в който става известна идентичността на ранения мъж, болничната стая, в която лежи, не може да побере всички негови приятели, познати и представители на пресата. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“.

Умира три дни след инцидента, като бива погребан в криптата на останалото завинаги незавършено творение на живота му – катедралата „Светото семейство“.

1925 © Expiatory Temple of the Sagrada Família

1953 © Expiatory Temple of the Sagrada Família

1974 © Expiatory Temple of the Sagrada Família

Construction of the apse walls completed 1893 © Expiatory Temple of the Sagrada Família

Proyecto de embarcadero, de Antoni Gaudí, 1876

Misiones Tánger, 1893

Proyecto de Fuente monumental para la Plaza Cataluña de Barcelona, de Antoni Gaudí, 1877

Original design of the church for the Colònia Güell, 1908-1915

Изображения: en.wikipedia.org, archdaily.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK