ДНЕВНИКЪТ на Фрида Кало
"В моя живот има две огромни катастрофи. Първата катастрофа e с трамвая, втората е Диего."
(Дневникът на Фрида)
Може ли да се обикне страданието? Възможно ли е изкуството да го излекува? А любовта? И трите тъкат своите невидими нишки през тялото, душата и съзнанието, а една необикновена жена, успява да ги изрази без лириката на илюзиите. Фрида Кало – непокорна, сюрреалистична, художничката и жената до Диего Ривера. Дневникът, който е скътал съкровените й мисли, спомени, скици и рисунки, е пазен в секретния архив на Мексиканското правителство до 1995 година. 170 страници от живота на жената, на която се възхищават Пикасо, Кандински и Дюшан. Художничката с най-много автопортрети – като терапия на собственото си Аз, борещо се със страданието през целия живот.
SMILE TENDERNESS drop, knave, mote, MYRTLE, SEX, broken, KEY, SOFT, SPROUTS, LIQUOR firm hand LOVE strong chair LIVING GRACE ALIVE PLENTIFUL FILLED THEY ARE ...
1947, August, Heaven the earth Me and Diego
Anniversary of the Revolution, 7th of November 1947, Tree of Hope stand firm! I'll wait for you - You responded to a sense with your voice and I'm full of you, waiting for your words which will make me grow and will enrich me DIEGO I'm alone.
Diego beginning Diego builder Diego my child Diego my boyfriend Diego painter
Diego my lover Diego "my husband" Diego my friend Diego my mother Diego my father
Diego my son Diego = me = Diego Universe Diversity within unity.
Who would say that stains live and help one to live? Ink, blood, odor. I don't know what ink he would use so eager to leave his mark in such a way. I respect his entreaty and I'll do what I can to escape from my world.
Sleep, Sleep, Sleep, Sleep, Sleep, I'm falling asleep.
