Амедео Модилиани | Ще нарисувам очите ти, когато опозная душата ти

"В портретите на Амедео Модилиани, дори в автопортретите му, е запечатана не външността, а линията на душата - благородно изящна, изострена, гъвкава и опасна, подобна рог. Модилиани беше най-благородният гений на тази героична епоха " ~ Жан Кокто 
(Из записките на Кокто за Модилиани)

1

(Портретът на Кокто)

Рисунките на Амедео Модилиани са подчертано изящни. Той беше истинският аристократ сред нас. Неговата линия е едва различима, почти призрачна и никога не се пречупва. Тя преминава всички препятствия с ловкостта на сиамска котка. Модилиани не изтегля лицата, не подчертава тяхната несиметричност, не избожда едното око, не издължава шията. Той просто вижда така, чувства така, той рисува така!
Той непрекъснато ни рисуваше, седнали по масичките в "Ротонда" (предполагам, че оттогава са останали безброй наши портрети!), както ни усещаше, виждаше, обичаше или ненавиждаше. Неговата рисунка е нещо като ням разговор. Диалогът на неговата линия с линията на модела. Модилиани беше като дърво, което не можеш да изтръгнеш от земята на Монпарнас - твърде здраво се беше вкоренило то!

Amedeo Modigliani

Модилиани беше красив. Красив, замислен, романтичен. Работеше в ателието на Кислинг, на улица "Жозеф Бара", недалече от дома, където Салмон вече димеше с лулата си сред книгите, закрили стените отгоре до долу.
Само да затворя очи, и ще видя нашия "Плас д'Арм". А насред площада - Модилиани тъпче на място някакъв мечешки танц. Кислинг монотонно му мърмори: "Стига, Моди, хайде да си вървим!" Но Модилиани не иска. Тръска черните си къдрици: "Не, не и не!" Опитваме се да го убедим. Кислинг дори се мъчи със сила. Хваща го за червения пояс и започва да го дърпа. Тогава Модилиани променя позата. Вдига ръце над главата си по испански, щраква с пръсти, започва да се върти. Червеният пояс се разпасва - безкрайно дълъг е този пояс! Вбесен, Кислинг си тръгва. Моди се смее зловещо и продължава мечешкия си танц, сякаш нищо не се е случило.

7 8

Докато рисуваше моят маслен портрет, ние се сприятелихме. Ходех да му позирам в ателието на Кислинг - всеки ден в три часа. Всъщност, позирах и на двамата. На картината на Кислинг може да се види - на задния план - рисуващият Пикасо с неговата черна карирана риза.
А портретът, който направи тогава Модилиани (за всяка своя работа той вземаше от пет до петнадесет франка), обиколи света. Той се прослави. Но тогава ние не мислехме за славата. Никой от нас не поглеждаше към бъдещето и не мислеше за потомците. Просто искахме да работим и да живеем заедно. Отнасяхме се напълно безгрижно към бъдещето и дори не мислехме, че трябва да документираме настоящето. Направихме си няколко снимки в кафе "Ротонда" и снимахме картините на Модилиани. И решихме, че това е напълно достатъчно.

Неговите портрети си приличат, също както си приличат момичетата на Огюст Реноар. Той ни "изписваше" в един и същи стил като архетип, който живееше дълбоко у него. И обикновено предпочиташе модели, съзвучни на идеите за мъжко и женско лице, което носеше у себе си.
И това лъжливо сходство караше невнимателният поглед да бърка китаеца с китаеца, японеца с японеца, негъра с негъра. Като сходството между фигурите по стените на египетските храмове. В Луксор, където бях заедно с младия египтолог Варийо, аз успях да видя в една от фреските как е изглеждало семейството на фараона Сет Първи.

Модилиани, седнал на терасата на кафе "Ротонда", нямаше нищо общо със занаятчиите, които с шапка под мишница ловят клиенти за моментални портрети. То ми напомня по-скоро презрителни и горди циганки, които по линията на ръката разчитат нашата съдба.

10 13

15 17

Тези, които Модилиани нарисува, вече знаеха всичко за себе си. Линиите на художника им казваха много повече от всичко друго, също като многозначителните "Калиграми" на Гийом Аполинер. Както казах, Модилиани не правеше портрети по поръчка. Чрез алкохолната си лудост и безумният си смях той се бранеше от досадните поклонници, които се оскърбяваха, щом видеха надменния му израз.

Към края на своя кратък живот той започна да бърза. Заключи се при своя приятел Зборовски и картините му потекоха като река: дамски портрети, съблечени фигури. Този поток тръгна по по страни и континенти, стигна до големите музеи.
Нека сега други да разкажат за неговите странности, за личната му драма. Аз се интересувам единствено от художника и от неговото творчество, изразяващо благородната странност на неговата натура.
Кажете ми: има ли художник, дори и сред най-уравновесените, в който да не се таи нещо шизофренично?...

Модилиани вместо да продава своите прекрасни рисунки, ги подаряваше. И сигурно поради тази причина по-късно този мъдрец придоби славата на безумец...

1959, Париж

Източник: Литературен клуб
Снимки: en.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност