Сънят на разума ражда чудовища ~ Франсиско ГОЯ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 25 снимки

Всеки, който е преглеждал дори набързо вестниците през последния половин век ще установи, че най-важните новини са били илюстрирани от Гоя още преди повече от сто и петдесет години“ –  Фред Лихт, 1979 г.

(Francisco Goya ~ Self portrait with spectacles, 1801)

На 30 март се навършват 270 години от рождението на Франсиско Гоя. Творчеството му обхваща, както портрети на личности от испанския кралски двор, така и ужасяващи сцени на войни, мъчения, човешки страдания и дълбоко религиозни сюжети. През 46-тата година от живота му застига тежка болест: страда от световъртеж и странни шумове в главата. Известно време живее парализиран и почти сляп. След година е вече излекуван, но остава напълно глух.

Решаващата случка в еволюцията на Гоя е решението му да раздели творчеството си на две, да приеме разкола между личното и публичното изкуство – едно напълно непознато до тогава раздвоение. В единия от животите си той продължава да рисува според канона на позволеното в обществото и да печели пари от картините си; в другия продължава търсенето си без ни най-малко да го е грижа за общественото мнение. Първоначалната причина за това разделение е болестта му и глухотата, която следва от нея, но това развитие изобщо не е предвидимо: друг човек, друг художник би реагирал съвсем различно. Слабостта кара Гоя да не се интересува само от изискванията на обществото към него, а да изразява – в годините, които му остават – усещанията, виденията и емоциите, които са му присъщи, да не реагира под натиска на външните обстоятелства, а на вътрешните нужди.

Причината образите на Гоя да ни докосват и днес, да чуваме в тях ехо, което обяснява скорошни събития, настъпили много след смъртта на художника, е, че той е опитал с всички сили да разбере поведението, отношението, жестовете на хората и да ги представи по възможно най-достоверния начин. Истината, към която се стреми Гоя не е тази на формите пред очите му, той не цели да възпроизведе точно предметите около него. Истината, която търси е тази на страстите, на любовта, на насилието, на войната, на лудостта; и за да достигне до нея е готов да скъса с това, което научава от преките данни на сетивата. Като представя различни персонажи – разбойници, войници, канибали, луди, тълпи в транс, – той търси не цветистото, не смешното в обстоятелствата, а непознатите страни на човешкото същество.

За него човекът не е изцяло рационално същество, в смисъла на това, че поведението винаги се води от разума и съзнанието, а е вътрешно разностранен, несвързан, разкъсван от инстинкти и противоречиви желания. Разбира се, понякога се подчинява на съзнанието си, но по-често на несъзнателните сили, които са извън неговия контрол.

Самият разум не е извън всякакво подозрение. Не само защото кошмарите и лудостта са създадени от него, раждат се по-скоро от сънищата му, отколкото от липсата му; но също защото в самата си същност разумът е инструмент, който позволява намирането на оправдания и за най-спорните постъпки. Нищо не може да оправдае убийството, изнасилването, мъченията, ако ги съдим сами по себе си. Но благодарение на разума можем да свързваме престъпленията с далечни цели. Връзката между тези далечни същности, която само разумът може да направи, позволява да простим непростимото. Гоя знае това, макар да не се ограничава единствено с разкриването на опасностите, които крие разума. Той предупреждава за един от неговите режими, но в същото време го защитава: все още „висшият разум“ позволява освобождаването на всички и на всеки един.

Живописта e да представиш всичко създадено от Бог и да успееш да създадеш имитация на истината.

Фантазията, лишена от разум, създава чудовища; съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прекрасното.

Изкуството е начин едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило спасение.

Първо бъди превъзходен художник, след което можеш да правиш каквото си поискаш, но изкуството трябва да стои на първо място.

Виждам само форми, които са осветени, и такива които не са. Има само светлина и сенки.

Сънят на разума ражда чудовища.

Имам трима учители – Природата, Велазкез и Рембранд.

Източник: Цветан Тодоров „Гоя в сянката на Просвещението“.
Изображения: wikiart; Portrait of Francisco de Goya – Vicente Lopez Portana,1826

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK