Изкуството не е направено, за да украсява апартаментите ~ Пабло ПИКАСО

Името на Пикасо се е превърнало в нарицателно за велик художник. Той живее и твори със съзнанието за своята значимост: "Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо." На 8-ми април се навършиха 43 години от неговата смърт. За разлика от повечето художници, които умират бедни и неизвестни, Пикасо забогатява и става популярен дълго преди смъртта си. Изключително продуктивен е, като творчеството му преминава през много различни периоди. Оставя след себе си над 20 000 картини. "Момчето с лулата" е една от най-популярните му творби и е продадена на търг в „Сотби” през 2004 година за 104 милиона долара. "Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости." 

Прави първата си изложба на 13 години – в задната стая на магазин за чадъри. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т.н. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма и е признат за най-добрия художник за последните 100 години, както и за най-скъпия и най-крадения.

Все пак, за да има баланс, креативната му сила има и друга стана- деструктивното му отношение към жените. Свидетелство, че често намира музата си в поредното нежно лице, са многобройните портрети на жените и любовниците му. Неспирайки да търси вдъхновението той има много любовни афери, като след края им оставя обекта на своите чувства опустошен. „Всеки път, когато сменя жената, аз трябва да изгоря онази, която е била последна. Като един вид освобождаване от нея. Това може дори да върне моята младост”. Жените и музите му имат трагична съдба. Мария-Тереза Валтел се обесва, Дора Маар изпада в депресия. Първата му съпруга Олга умира в Кан през 1955 година, след като Пикасо я е посетил непосредствено преди това, а втората му жена Жаклин се застрелва. Сякаш, докато ги претворява на платното - отнема същността им.


(Pablo Picasso and Olga Khokhlova, 1920)


(Picasso & Marie-Therese Walter)


(Picasso with Dora Maar)

Но най-известната творба на художника е на антивоенна тема - „Герника“ (1937 г.). В нея е отразено безсмислието на войната и какво причинява насилието. Произведението е създадено от Пикасо след разтърсващото емоционално съпреживяване на събитията по време на жестоката бомбардировка над мирното селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. Картината е представител именно на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. "Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина - огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят" казва Пиер Декс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра. Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради, от които лъхат хаосът и насилието на войната и се превръща в символ на мира и антивоенните движения.


(Guernica ~ Pablo Picasso)

Истинските художници са Рембранд и Джото, а аз съм само един клоун, който разбра времето, в което живее.

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

Няма нищо по-лошо от великолепното начало.

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.

Изкуството не е направено, за да украсява апартаментите. То е мощно оръжие за защита срещу враговете.

Изкуството не е естетична операция. То е магия, изградена като посредник между странния враждебен свят и нас.

 

Изкуството е премахване на ненужните неща.

Има два типа жени – богини и изтривалки.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Бог наистина е художник. Той е изобретил жирафа, слона, котката. Той няма истински стил. Просто отива и опитва различни неща.

Художник - това е човек, който рисува това което продава. Добрият художник - това е човек, който продава това което рисува.

Човек трябва да има куража да следва призванието си и куража да изкарва прехраната си с него.

Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!


(Pablo Picasso "draws with light" by Gjon Mili, 1949)

 

(Pablo Picasso by Gjon Mili, 1949)                                                         (Pablo Picasso by André Villers, 1957)

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Не съществува абстрактно изкуство. Винаги трябва да започнеш с нещо. След това можеш да премахнеш всички следи от действителността.

Изкуството е ложа, от която можем да видим истината.

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

Започвам с една идея, след това се превръща в нещо друго. В крайна сметка какво е художникът? Той е колекционер, който си взема това, което хареса в другите, когато ги рисува. Ето така започвам аз, а след това се получава нещо различно.

Аз действам в рисуването, както действам с нещата в живота. Ако отворен прозорец изглежда зле, аз рисувам завеса и го затварям, точно както бих направил в собствената си стая. В рисуването, както и в живота, трябва да се действа прямо.

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.


(Pablo Picasso in front Baigneurs a la Garoupe, Villa La Californie, Cannes, 1957. Photo by by David Douglas Duncan)

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

Трябва да си по-силен от талантите си, за да можеш да ги пазиш.

Всички имат право да се променят, дори художниците.

Артистът се нуждае от успех.

Аз не търся, аз намирам.

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

Хората искат да намират смисъл във всичко. Това е болестта на нашата епоха – епоха, която е всичко друго освен практична, но приема себе си за по-практична от всички други епохи.


(Portrait of Pablo Picasso by Herbert List, 1948)

Изображения и снимки: observer.com, zefyrlife.com, theredlist.com, 

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност