„Когато една жена говори, тя казва всичко с очите си”. Така е наречена тази серия от рисунки на родената в Техеран художничка Фарназ Забетиан. Тя рисува от 10-годишна, дипломира се в Azad Art & Architecture University в родния си град, а изкуството я отвежда в Сан Франциско. Портретите на нейните героини са най-яркият манифест на отношението към жените в нейното общество. Образи на малтретирани и страдащи жени, притихнали в своя плач и самота, чиито очи казват повече от хиляди думи. „Рисувам жените на Изтока, откъдето съм и аз. Те са огледало на жестокия свят от табута, в който се раждат и на който е подчинен целия им живот. Жени, които не знаят как да живеят без забрани и правила. Никой не се интересува от ерозията на душите им, никой не иска да знае колко крехки са, защото те самите са навлекли своите „силни” маски. Аз ги рисувам без маските им, рисувам очите им, болката им, скритите им тайни, прекрасните им души”, споделя Фарназ, влагайки цялата опустошителна емоция в техните портрети.

Изображения: www.farnazzabetian.com