Изкуството е като надарено дете - то няма нужда да ходи на училище ~ Марк ШАГАЛ

ЯСНОСТ

Господи, заради тази ясност,
дето я всели в душата ми –
сполай ти!

Господи, заради този покой,
с който зарадва сърцето ми –
сполай ти!

Нощта като река приижда –
клепките няма да се затворят.
Пак до зори ще рисувам,
заради Тебе, Господи,
заради Земята,
Небето…
(Превод Огнян Стамболиев)

Художникът, чието изкуство се рее волно и красиво във времето, прескачайки рамки, граници и художествени понятия. Шагал лети и твори чистите светове на душата, която е свободна в своя полет. От родния Витебск до Париж и Ню Йорк, той рисува музиката на живота по свой неповторим начин. Бог е щедър към него и му отрежда да живее и твори цели 97 години.

За изкуството, душата и своите корени, споделено от обичания художник в книгата му „Моят живот”.

В един прекрасен ден (а то други няма на света), когато мама слагаше хляба в пещта на една дълга лопатка, аз пристъпих към нея, дръпнах я за набрашнения лакът, и й казах: „Мамо, искам да бъда художник”.

За мен бащата е загадъчен и тъжен. И сякаш недостижим.

Искам да кажа, че целият мой талант е бил стаен у майка ми, и всичко, освен разума й, се предаде на мен.

Изкуството е преди всичко състояние на душата. А душата е свята у всеки от нас, ходещи по грешната земя.

Библията ми се струваше и все още ми се струва най-големият източник на поезия за всички времена. Оттогава търся това отражение в живота и в изкуството. Библията е като отзвук в природата и се опитвам да пресъздам тази нейна тайна.

Душата е свободна, тя има свой разум, своя логика. И само там няма фалш, там, където душата е сама.

Само не ме питайте, защо всичко при мен е синьо или зелено…

Гениалното изкуство е светлина, която все по-рядко озарява всичко наоколо. Хората предпочитат обятията на злото и нетрайната светлина на любовта.

Изкуството е като надарено дете – то няма нужда да ходи на училище. Не му трябва старателно да рисува, красиво да пише. Училището просто всичко ще заличи.

Аз съм противник на понятия като „фантазия” и „символизъм”, отнесени към живописта. Нашият вътрешен свят е реален, навярно много по-истински, отколкото видимия свят. Да наричаме всичко, което ни се струва нелогично приказка или фантазия, това значи да признаем, че никак не разбираме действителността.

Огледалото отразява безполезната и недълговечна красота.

Много обичах Есенин с неговата неотразима блестяща усмивка. Той също крещеше, опиянен не от вино, а от божествено вдъхновение. Със сълзи на очи, той биеше с юмрук, но не по масата, а по сърцето си и нагрубяваше себе си, а не другите. Есенин приветствено ми махаше с ръка. Възможно е, поезията му да е несъвършена, но след Блок, той е единственият в Русия вик на душата.

В изкуството всичко трябва да отговаря на движението на кръвта ни, на цялото ни същество, дори и несъзнателното. Що се отнася до мен, аз винаги съм спал спокойно и без Фройд.

Съвършенството – това е почти смърт.

Избрах живописта – за мен тя е толкова естествена, колкото храната. Живописта ми прилича на прозорец, чрез който мога да отлетя в други светове.

Боже мой! Дарил си ме с талант, така поне хората казват. Но защо не си ми дал внушителна външност, за да се бояха от мен и ме уважаваха?

Да помага Бог да проливам сълзи единствено над своите картини.

Блез Сандрар, който възпя Марк Шагал в стихове:

Той спи
Събужда се
Внезапно почва да рисува
Той грабва една черква и рисува с една черква
Той грабва една крава и рисува с една крава
С една сардела
Рисува с черепи, ръце, ножове
Рисува с жилите на вола
Със всички скверни болки на еврейските паланки
Раздрани от любовна похот в дълбините на Русия
За Франция
Без жажда и сърце
(Превод Гео Милев)

Hommage à Apollinaire, or Adam et Ève, 1911-1912