Някъде между съня и реалността...

Сюрреализмът е революционно течение в изкуството, което след 20-те години се разпространява из целия свят. Представлява психически автоматизъм, който предлага изразяване – вербално, писмено или по всякакъв друг начин, на истинското функциониране на мисълта. Диктовка на мислите при отсъствие на всякакъв контрол, налаган от разума, лишена от всички естетически и морални грижи. Стремежът е да се разрушат всички други психически механизми и да се заменят при решаването на всички принципни проблеми в живота.

Белгиецът Рене Магрит е един от представителите на зората на сюрреализма. За разлика от много велики художници е оценен още приживе. Картините му дължат поразяващия си ефект на откраднатия смисъл – без да губят своята разпознаваемост, предметите успяват да изградят сложни метафори. Самият художник споделя, че единствената му цел е да склони зрителя към размисъл.

Гениалният белгиец притежава характерен интелектуален стил и невъзмутимост, чрез които изгражда парадоксален свят, способен рязко да ни изтръгне от безразличието. Очарован е от свързването на противоположности, картините му носят мистично чувство и тревожност.

Как е възможно да се живее с такова чувство на обърканост?! Мрачен като погребален агент, стриктен като учител по математика, сериозен като банков чиновник, през целия си живот Магрит следва едни и същи привички, ежедневието му е подредено и банално и абсолютна противоположност на характерния за художниците бохемски живот. Цели 45 години споделя съществуването си с една и съща жена. Обитава скромна къщичка в Брюксел със зелена морава и саксии с цветя на прозорците. Рисува по същия начин, по който и живее – спокойно. Но винаги е трудно да се разбере какво мисли...

(René Magritte in Bowler Hat - portrait by Duane Michals, 1965)

Моята живопис представлява видими образи, които не крият нищо; те будят тайнственост… Тайнствеността също не означава нищо, тя е непознаваема.

Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни...

Всеки предмет навежда на мисълта, че съществува и друг, който се крие зад него.

Ако сънят е превод на живота ни когато сме будни, будният ни живот също така е превод на съня.

Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат.

The Son of Man, 1964

Man in a Bowler Hat, 1964

Faraway looks, 1927


Act of violence, 1932

Homage to Mack Sennett, 1934

Checkmate, 1926

Secret Life IV, 1928

Attempting the Impossible, 1928 

Portrait of Stephy Langui, 1961


A friend of order, 1964

High Society, 1962

Delusions of grandeur, 1948

The big family, 1963

The false mirror, 1928

The king's museum, 1966

The happy donor, 1966

The lovers, 1928

Good faith, 1965

The face of genius, 1926

The difficult crossing, 1926

The double secret, 1927

The Listening Room, 1952

The Postcard, 1960

The therapeutist, 1937

 

(René Magritte and Golconda painting, 1965, © Steve Schapiro)         (René Magritte with The Son of Man, 1964, © Bill Brandt)

Картини: WikiArt
Снимки: Sylphies Hideout