Пътят на мирния войн ♠ Стените на NASIMO

Житието и битието на Nasimo се събира в три прости думи „Душата е вечна”. Видях този надпис в няколко негови рисунки, а след срещата си с 37-годишния художник и артист, зная че това е посланието му към света. „Начинът да покажа любовта си към хората е да споделя това, което правя. Даден ми е такъв талант от Бога и се чувствам длъжен да творя достъпно за всеки. Стената е най-добрият начин”. Това е кратката философия на Nasimo – роден в Търговище, рисуващ стени по целия свят – от Ванкувър, Маяпур и Хонконг, до квартал „Хаджи Димитър” в София. Преди седмици там се появи неговото Момиче – едно толкова ярко творение, извисило се над неугледната разпиляна сивота. Историята на това момиче е истинска, то е истинско и има своите мечти и счупени детски надежди. Дали в ръката си държи тебешир, с който рисува изгубените чудеса в живота си, или пък телефон, който я прилепва към безсърдечния ни свят – нека всеки сам реши. Момичето на Nasimo е портрет на счупеното детство – пълно с тъжни и объркани деца, чиито мечти живеят само в рисунките им. „На мен ми се плаче от това, което виждам наоколо. Моята героиня рисува това, което иска да види - едно сплотено семейство, което се обича и което дава любов. А не това, което се случва сега – правим деца и ги оставяме на съдбата – да се лутат наляво-надясно, ту при майка си, ту при баща си, объркани и нещастни. Безумно се отнасяме понякога с децата. Това само показва, че не ги обичаме. Надявам се, аз никога да не бъда такъв родител”, споделя Nasimo.

Пътят на графитите за него се ширва през 1995-та, докато си кара скейт в Търговище, а негов приятел вади спрей и шарва нещо на една стена. Малко след това се ражда и първото графити послание на Станислав Трифонов (защото това е истинското му име ☺) – „Skate or Die!”. Пожарът по рисуването е запален. Артистичният му псевдоним от ония години е Попай – откраднат от една песен на любимите му Beastie Boys. Но Попай започва да бере ядове с натрапчивото си присъствие по провинциалните стени, затова Станислав отново се допитва до Beastie Boys и се черпи директно от албума Hello Nasty. Художникът се кръщава Настер, без дори да знае, че това е много гадно. На финала, една изложба в чужбина го прекръства на NASIM, а той смирено добавя и едно О – ей така, за благозвучие.

През октомври Nasimо и Urban Creatures превърнаха буферния паркинг на метростанция „Интер Експо Център” в София в изумителен храм на графити изкуството, а проектът им There is Light имаше разтърсващ ефект. Там, в тъмното, неприветливо и бездушно място, звучеше музиката на Дънов – Божият Дух, в аранжимент на Йордан Камджалов, а творбите на Nasimо потъваха в ореол от лъчи и казваха: „В мрака има светлина”.

За чистотата на намерението и посланието на изкуството, споделено от мирния войн Nasimo в специален разговор за Web Stage.

За философията в живота

Всеки е преживявал тежки моменти, и аз съм имал доста такива – когато съдбата те натисне по-настоятелно, започваш да се замисляш за по-дълбоки неща. В един такъв момент, аз нямаше къде да ходя и започнах да експериментирам с разни учения, които тогава ми бяха напълно неясни. До мен достигна учението на Петър Дънов, срещнах една негова книга, която толкова ми хареса, че я изчетох на един дъх.

И как стигнах до промяната… Първо се разболях. Страдах много, всичко в живота ми тръгна някак назад – само проблеми, изпитания, нещастия, много мои приятели си отидоха от тоя свят. Когато това ти се случи и си интелигентен човек, няма как да не се замислиш, защо става така, кое трябва да промениш и как да продължиш?

Всичко това беше много страшно за мен. Заради безумието си попаднах в Канада и останах там сам - без една дума да знам на английски, парите ми свършиха, нямаше къде да спя. Преди това бях чел книжката на Учителя Дънов. И си казах – трябва да опитам, да приложа това знание. Знаех, че там високо има Някой, и реших да пробвам дали ме чува. От този момент, почнаха чудесата в живота ми. Животът ми тотално се преобърна – това е най-голямата мистерия. Промените в живота обаче, се случват само когато опиташ да приложиш знанието си – ако не опиташ, нищо не става.

За учителите и посланието на изкуството

Във всеки можеш да намериш гуру. Всеки човек е наш учител, но трябва да имаш отворено съзнание, за да мислиш така. Аз не общувам с много художници. Повече ме влече философията в живота, с такива хора ми харесва да общувам. Които имат дълбоки размишления за живота, а не повърхностни. Не искам да обиждам хората на изкуството, но мнозина от тях повече ги занимават сетивните наслади. Аз това съм го минал вече и не ми е интересно дори. Не пия, не пуша, вегетарианец съм. Но признавам, че бях тотално различен човек преди години.

Посланието на изкуството е просто – любовта към всички живи същества. Ако трябва да бъде образ, това е образът на Дядо Добри, когото всички наричат Светецът от Байлово. Той има любов и уважение към всички живи същества.

Във всеки един от нас живее един дядо Добри, въпросът е да го събудим. Да си събудим добродетелите. Да, аз съм рисувал Дядо Добри, без да съм го виждал на живо. Но не е и нужно, за да мога да го усетя. Той е отворена книга, нищо не крие. Ние все нещо скатаваме, имаме корист, а той – не, отворен е към хората.

Да създаваш изкуство е послание и отговорност – голяма отговорност. Изкуството влияе на хората и това му е целта. Когато ни налагат модерни, често неразбираеми автори, какво правят всъщност – разбутват съзнанието ни, и там вместо хармония се настанява хаос.

Един обикновен ден и свещените земи на Индия

Всяка сутрин като се събудя имам малка медитация и гледам винаги да чета преди да изляза. Обичам книгите, чета всеки ден. Сега съм захванал една много интересна „Пътят на мирния войн”. Каквото и да чета, давам си сметка че нищо не знам, всеки ден е училище за мен. Винаги се опитвам да търся знанието. На правилния път съм, но има още какво да правя, реализацията е всеки ден, всяка минута. А пътят е дълъг.

Най-често пътят ме води в Индия. Трети път вече се връщам по техните свещени места. Връщат ме знанието и примера на тамошните хора, думите на мъдреците, които ти дават някои отговори за живота. Първият път като отидох в Индия останах 4 месеца – толкова търсения имах и толкова много исках да знам. Денят ми започваше в 3.30 сутринта – имаше медитация, молитва, после учене, отдаваш служене в храмовете – работиш. В тия 4 месеца не се докоснах до рисуване. Много неща научих, но колко съм успял да ги приложа е съвсем друго нещо. Хем е лесно, хем е трудно. То е универсално знание. Ние работим с това, което се случва в главите ни.

Когато запазиш мотива чист, всичко се подрежда. Това се отнася и за парите. Когато са ми били цел, те са бягали от мене. Когато не са ми цел, а целта ми е нещо наистина възвишено, от само себе си идват и парите – толкова, колко са необходими за нуждите в момента. Разбрах, че когато нямаш корист, тогава нещата се случват. Но на едно друго ниво - виждаш как Божията ръка помага.