Видях всички хора зад техните маски - видях през тях и видях страдание ~ Едвард МУНК

Едвард Мунк се ражда на 12 декември 1863 година в Норвегия. В ранната му детска възраст смъртта отнася някои от най-близките му хора – майка му и сестричката, към която е силно привързан, преживявания, които по-късно ще оставят своя силен отпечатък върху творчеството му. Баща му има грижата да получи изключително добро образование, което помага на Едвард да се превърне в един от най-значимите художници за времето си. Всеобщо признат е за основател на експресионизма в живописта. Желанието му е да изобразява нова форма на реалността – не визуалната, а психологическата, тази, която е свързана с душевните преживявания на автора, дават на изкуството едно ново направление и нов поглед върху значението на работата на художника. Психологическият свят е това, което вълнува Мунк, затова често представя човешка фигура в центъра на картините си, а случващи се събития на заден план.

Най-известната му картина безспорно е „Викът“. В началото я озаглавява „Отчаяние“ и това е напълно обосновано – тази картина се превръща в икона на екзестенциалното страдание. Мунк записва следните слова относно зараждането на този шедьовър в дневника си: „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.”

(The Scream, 1893)

Когато неразбиращите го питат за значението на картината с въпроса: „Защо крещи?“, Мунк предпочита да се шегува и отговаря: „Изгубила си е чантичката“. Рисува много версии на тази картина, както прави това и с останалите си произведения, в които винаги основни теми са любовта, страха, смъртта, тревожността, меланхолията, отчуждението и самотата.

Най-известните варианти на „Викът“ се намират в световни музеи, а единствената версия, която се намира в частни ръце, бе продадена през 2012 за сумата от 119 922 500 долара, което е засега рекорд за произведение на изкуството.

Мунк е един от тези, които биват застигнати от славата още приживе и това е, което задълго го задържа в Германия. Влиза в обществото на писатели, художници и интелектуалци, сред които има и много представители от скандинавските страни. Но въпреки това вътрешната му болка, личните му конфликти и любовни проблеми, както и привързаността му към алкохола го отвеждат до психиатрична клиника, в която престоява половин година. Там продължава да рисува картини, отличаващи се с грубата си и рязка контрасност на цветовете.

Краят на живота си прекарва в родината си, в изолация, заобиколен от картините си, рисувайки до момента, в който не получава тежко очно заболяване и това слага край на художествените му изяви. Задълбочава се маниакално-депресиваната му психоза, но за сметка на това получава все по-широко признание за творчеството си по целия свят, като изложби с негови картини се провеждат из всички големи европейски градове. Умира 80-годишен в норвежката столица.

Edvard Munch, 1907