Тя е една от първите руски художнички, записала името си в историята на живописта. Едва 25-годишна, Зинаида Сребрякова се сдобила със световна слава заради своя ярък автопортрет „За туалетом”. Но талантливите й ръце нарисували още много изящни платна. Зинаида притежавала онзи загадъчен дар на любовта, който оживявал в изкуството й и докосвал най-дълбоките емоции в душите на хората.
(За туалетом, Автопортрет, 1909)
Зинаида се родила през 1884 г. в имение в село Нескучное, Курска губерния. Баща й починал съвсем рано, когато била на 3 годинки, а после семейството заминало в Петербург при дядо й – известния архитект Николай Бенуа. Така още в най-ранно детство, Зинаида попаднала в артистичния свят на хората, за които най-важната мисия била да служат на изкуството. Зинаида завършила художествената гимназия, а след няколко години станала ученичка на художник портретиста Осип Браз. През 1900 г. усъвършенствала художествена си дарба в Италия и Франция. През 1905 г., приятелство на Зинаида с нейния втори братовчед Борис се трансформирало в доста спорен брак, а на възмутените свещеници се наложило да бъдат платени 300 рубли.
Сребрякова участвала в художественото обединение „Светът на изкуствата”, а платната й се отличавали от творбите на останалите членове с хармоничните си и пластични сюжети. Любимите теми на Зинаида станали портретите и пейзажите.
Картината „Карточный домик” (1919), се превърнала в най-драматичното произведение на художничката. На него тя нарисувала четирите си деца. Животът на семейството през тези години приличал на къща от карти. Октомврийската революция разорила фамилия Сребрякови, съпругът Борис починал от тиф, не останали никакви средства за живот. Без маслените си бои, Зинаида рисувала с молив и въглен.
(Карточный домик, 1919)
През 1924 г. художничката заминала за Париж, където планирала да представи своите картини и да работи върху поръчаното й декоративно пано. В Русия я очаквали нейната майка и децата й, но да се върне обратно се оказало невъзможно. Две от децата й имали късмет да отпътуват при нея в Париж, а с третата си дъщеря, Зинаида се срещнала едва след 36 години. Контактите на художничката в СССР били разрешени едва след свалянето на Хрушчов. Изненадващо, тя станала необичайно популярна. Картините й били отпечатани върху пощенски марки, а албумите й се продавали в милионни тиражи.
Днес творчеството на Зинаида Сребрякова се цени високо по целия свят. То предизвиква възторг и възхищение както у публиката, така и у изкуствоведите. Миналата година нейната картина „Спящая девочка” (1923) бе продадена за рекордните 6 милиона долара на търг в Sotheby's.
(Этюд спящей девочки, 1923)
(Две крестьянские девушки, 1914)
(Портрет А.А.Черкесовой-Бенуа с сыном Александром, 1922)
(Катя с натюрмортом, 1923)
(На кухне, Портрет Кати, 1923)
(Автопортрет в белой кофточке, 1922)
(Монахиня из Кассиса, 1928)
(Балетная уборная, 1924)
(Балетная уборная, Снежинки, 1923)
(В балетной уборной, 1922)
(Баня, 1913)
(Обнаженная с книгой, 1940)
(Обнаженная, 1920)
(Кормилица с ребенком, 1912)
(Автопортрет с дочерьми, 1921)
(Девочки у рояля, 1922)
(За завтраком, 1914)
(Женя Серебряков, 1908)
(Беление холста, 1917)
(Альпы, Деревня в Савойе, 1933)
(Аннеси, 1933)
(Беление холста, 1917)
(Натюрморт со спаржей и земляникой, 1932)
(Виноград 1936)
(Полулежащая обнаженная. 1930
(Портрет Б.А.Серебрякова, 1908)
(На пляже, 1927)
(Освещенная солнцем, 1928)
(Катя с куклами, 1923)
(Натюрморт с цветами и каштанами)
Картини: art-catalog.ru
