Искам картините ми да изглеждат така, сякаш са рисувани от дете ~ Жан-Мишел БАСКИЯ

„Когато работя не мисля за изкуството, мисля за живота.“

Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския е все още толкова жив, колкото и съвременното изкуство. Творчеството му не може да бъде набутано в определен стил, поради естеството на своето безумие – нео-експресионист, художник, поет, музикант и графити-артист. Момчето с африкански произход и до сега е смятан за първия от своята раса, достигнал световна известност. Той е детето-чудо, сякаш запленило света на изкуството на шега.

Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960. Майка му е от Перто Рико, а баща му родом от Хаити. Малкият Жан-Мишел говори свободно френски, испански и английски език още на 11-годишен. Обича да чете история, митология и поети-символисти. За вдъхновение ползва творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи.

Успехът на Жан-Мишел идва абсолютно ненадейно. Когато е на седемнадесет започва да рисува графити заедно с приятел. Украсява сградите в Манхатън с провокативни и въздействащи графики и лирики. Прочува се със своите поетични политически графити, които подписва с артистичния псевдоним SAMO.

Прекъсва училище годината преди да завърши. Напуска и дома си, като заживява по улиците на Бруклин. По това време арт-изследователското списание Village Voice публикува статия за неговите социални надписи по стените на града. Канят го и в телевизията през 1979 - в шоуто на Глен о’Браян. По това време вече участва в пънк-банда заедно с други изпълнители с участия в култови по това време места като CBGB’s и Mudd Club.

След поредица от участия и публикации младежът набира скорост в областта на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк така и по целия свят. В началото на 80-те заедно с Джулиан Шнабел, Дейвид Сале, Франческо Клементе и Ензо Кучи оформят движението нео-експресионизъм. По това време Жан-Мишел и младата, новоизгряваща звезда Мадона имат връзка.

През 1984 Жан-Мишел среща най-важната личност в живота си – гениалния Анди Уорхол, който става негов ментор и с когото работят и творят заедно в продължение на две години. Ексцентричното поведение е запазена марка на двамата. Баския става известен с това, че рисува картините си, облечен с костюми на Армани и се появява пред публика с одежди, струващи над 1000 долара, целите омазани в боя.

Колаборацията между двамата гениални артисти завършва със смъртта на Уорхол през 1987. Това хвърля младият Баския в тежка депресия и вследствие на свърхдоза хероин младият художник умира едва на 27 години, през август 1988.

И до ден днешен галериите в европейските столици провеждат съвместно изложбите на двамата ексцентрични и често неразбрани творци, чиито имена трудно могат да бъдат разделени – Анди Уорхол и детето-чудо Жан-Мишел Баския.

Scull, 1981

Boxer, 1982

Cabeza, 1982

Fallen Angel, 1981

Warrior, 1982

Leeches, 1983

All Colored Cast (Part III), 1982

Flash in Naples, 1983

Jean Michel Basquiat, Self-Portrait, 1984

Head, 1982

Irony of the Negro Policeman, 1981

Eyes and Eggs, 1983

Dwellers in the Marshes, 1983

Obnoxious Liberals, 1982

Net Weight, 1981

Head, 1981

Gri Gri, 1986

Dos Cabezas, 1982

Napoleon Stereotype as Portrayed, 1983

Pez Dispenser, 1984

Sienna, 1984

Two heads on Gold, 1982

Изображения: WikiArt

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK