Нейните колеги художници споделят, че са ошашавени от рисунките, които създава. А самата Анна е шашната, когато дъщеричката й идва при нея и я пита, с какво да си играе защото не знае. „Аз наистина не разбирам, как е възможно някой да се чуди какво да прави! Има безброй неща, които да правиш във всяка една минута!”, смее се младата художничка от Беларус, и разбира се, дава идеи на своето момиченце. Още в 5 клас, Анна напуска родния си град Гомел, за да учи в лицея по изкуства в Минск. Споделя, че животът в интернат е тежък през първите две години, а после, родителите съвсем не липсват. Време, в което освен да учи рисуване, Анна се учи да готви сама, и изобщо – да се справя с всичко, което е необходимо. Навярно бързото порастване на художничката е тема, която често изпълва картините й с наивност, многозначителност, смях и мъничко тъга. Самата Анна казва, че изкуството й в никакъв случай не може да бъде наречено наивистично, защото наивно изкуство просто не съществува. Но приказният свят на творбите й съживява детските фантазии в опит да осмисли принципите на мирозданието. В традицията на маслената живопис се раждат картините на Анна, която има време да пише и стихове, приказки и да твори илюстрации за детски книги. За естетически ориентир на самобитния й художествен стил служи фантастическият реализъм на Шагал и картините на художниците – примитивисти от началото на ХХ века. Произведенията на Анна са един безкраен разказ за отношенията на хората със света, който обитават, за неизменните закони на природата и човешките чувства, за радостта във всичките й проявления.
Изображения: cameralabs.org
