Телефонна фотография ♠ Ясен САВОВ и неговите 290 000 последователи в Instagram

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 16 снимки

Да се срещнат твърде дружелюбно спортното и артистичното, не е лесна работа. Има две чисти положения: или си страстен творец, или си яка спортяга. Обаче Ясен Савов е имал достатъчно време, за да намери точката, в която тия две страсти могат да се срещнат, да не си пречат, та чак и да се харесат. Дали от близнашката му природа и умението на „тъче на два стана”, дали от натрупания опит като художник, графичен дизайнер, запален футболист и атлет в детството, настоящ състезател по бодифит и фотограф-лаик в огромното семейство Instagram, кой знае. Знаем само, че снимките, които Ясен сътворява със своя айфон и споделя в социалното пространство, са заслужили аплодисментите на стотици хиляди хора от цял свят. Ей така, от любов към красивите мигове и гъдела да добави своя акцент в един обикновен кадър, се раждат снимките на Ясен, който днес има 290 000 последователи на профила си @iasens в Instagram и вече е официален представител на мобилната социална мрежа за България.

Наследник на известния български живописец Сава Савов, Ясен е възпитаник на Художествената Академия, специалност „Стенопис”. Наясно е и с текстила и модата – от средношколския техникум. Работил е като арт-директор на много списания: „Блясък”, „Журнал за жената”, „Тя”, а после като криейтив директор на българските издания на Grazia, Playboy, Maxim, Joy, Casa Viva, ОК и списание Hello! . През декември той подреди над 60 свои фотографии в изложба, наречена „Инст@моменти“, към които се присъедини и един моден експонат – блуза на Divisione Protagonista с принт на негова снимка. Дизайнерите на модната къща харесали кадър с гълъби за колекцията, която дефилира на световните подиуми в Милано и на изложението в Париж.

За бързата фотография в условията на новото време, Ясен Савов в специално интервю за Web Stage.

Кога се роди тази страст по телефонната фотография и с какво те спечели?

Всичко започна през 2012-та, когато си купих първия айфон. А любопитството ми ме накара да започна да експериментирам с възможностите и приложенията, които предлага. Цял живот обработвам снимки и видях, че нещо, което традиционно правя за час, с айфона става за 2-3 минути. Нямам претенции да съм фотограф, за мен снимането е удоволствие и изразяване на емоции, игра на цветовете.

Нова форма на изкуство ли е това според теб?

Да, така смятам. За мен е изкуство, просто средствата са различни. Явно аз обичам и умея да работя бързо – още като дете, а после и като студент в академията, бях доста бърз в рисуването и не случайно предпочитах да създавам картините си с въглен. Имам професионален фотоапарат, навремето като тръгнех нанякъде, взимах цели сакове с оборудване, а с телефона, цялата техника е в джоба ти. С фотоапарат самият процес на снимане и обработване изисква време и място, с телефона нещата се случват за 5 минути, дори може да не спираш да се движиш. Когато видя нещо интересно за мен, снимам го, а после обработвам кадъра така, че да бъде колоритен, наситен с емоция, цвят, контури. В това отношение опитът ми като художник и графичен дизайнер безспорно ми е в услуга, защото обогатява визуалната и естетическата култура, самото възприятие е различно. Мога да кажа, че телефонът ми често е на ръба на оцеляването при снимки, но въпреки всички изпитания, още е цял.

Коя тема е безспорен фаворит в този вид фотография, какво хората харесват най-много?

По мои наблюдения има една тема, която от години не се променя – повечето хора харесват романтичните снимки и кадрите с красив залез. Както един приятел художник се изразява, с чувство за хумор, разбира се – креватната живопис винаги работи J. Темата не се променя, сменя се само стилът.

Наследник си на големия живописец Сава Савов, ти самият си художник. Кой е най-ценният урок, който научи от своя баща?

Баща ми много ми е помагал, той рисуваше бързо, явно съм го наследил в това. Все казваше, че не е важно времето, за което създаваш рисунката, а че резултатът е важен. Живеехме в квартал с много артистични семейства – всички деца се занимаваха с изкуства – кой на пиано свиреше, кой на цигулка, други пък пееха. Все нямаше деца, с които да ритаме футбол, а аз бях много запален спортист. И като все нямаше с кого да играя, си казах – ами тогава аз пък ще рисувам. И един от първите уроци, по скоро съвет, който ми даде моя баща, бе че ако искам да постигна нещо, трябва да рисувам всеки ден – защото всеки ден е или спечелен, или загубен по пътя към целта. И аз всеки ден правех по една скица. Днес пък, всеки ден правя поне по една снимка, макар това да е само за удоволствие.  

Как спортът се втъка в артистичните ти занимания?

От дете съм запален по спорта, винаги съм тренирал нещо – футбол, лека атлетика, баскетбол. Е, явно трябваше да стана на 40 години, за да се впусна и в бодибилдинга. Възможно е да има доза суета в това, но спортът е най-вече дисциплина. А на мен това ми харесва. Тренирам всеки ден, хранителният ми режим е много строг, но пък обилен – особено ако ми предстои състезание, а нека призная, че това е доста усложняващ елемент в семеен план – специално готвене на храни, които са скъпи, 5 хранения дневно с порции по 300 гр. В този спорт извайваш собственото си тяло – дисциплинирано, с ежедневни тренировки, ограничения и бих добавил – с доста инвестиции. За мен спортът също е творчески процес.

Мария Тонева
Снимки: Ясен САВОВ

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK