Това, което си създал, това е твоят живот ~ Дечко УЗУНОВ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 25 снимки

„Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов... Допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции...“ ~ проф. Аксиния Джурова


(22 февруари 1899г. ~ 26 април 1986г.)

Дечко Узунов е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. Роден е на 22 февруари 1899, в Казанлък, Княжество България, където първо е ученик на Чудомир.     

Влиза в художествените събития още в началото на кариерата си, втората половина на 20-те години на XX век, и се задържа там до края на своето творчество близо шест десетилетия по-късно.

Става член на художественото дружество „Родно изкуство“, в чиито изложби и прояви неизменно участва. От 1932 е преподавател в Художествената академия и осъществява първата си самостоятелна изложба. Дечко Узунов, освен художник, е и професор, академик, ректор на Художествената академия, директор на Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници, почетен член на чуждестранни академии.

Художественото наследство, което оставя е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

Чрез разнообразието на изразните си похвати сякаш се опитва да внуши, че за всяка мисъл има пластичен еквивалент. Това му печели и прозвището „аристократ на въображението“. По своя мащаб творчеството му надхвърля националните ни граници, затова и през 1999 ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му, така творецът получава посмъртно още едно признание за своя принос в изкуството.

Една от чертите на нашето изкуство, както и музиката, е международният му характер. Чрез него народите по-лесно постигат културно и духовно сближение.

В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот.

Невеста, 1925

Рибари, 1938-1942

Мария Василева, 1929

Състояния

Петльовден

Аркутино


Кр. Сарафов, 1932

Момиче

Събор в Копривщица

Поп Богомил

Българка

Розовата долина

Голо тяло

Голо тяло

Натюрморт с лалета

Старият Несебър

Пейзаж

Селянин

Стадо


В селската кръчма

Натюрморт

Портрет на момиче

Гълъби

Античен мотив

Картини: gallery-victoria.com, am-bg.com, bg.gallery-city.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK