„Смъртта на красива жена е безспорно най-поетичната тема на света.“
~ Едгар Алън По
The Birth of Venus, 1486. Uffizi, Florence
Когато става въпрос за изобразително изкуство, едно от най-популярните изображения е „Раждането на Венера“ от 1485 година. Негов автор е италианският художник Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, по-известен като Сандро Ботичели. Прякорът Ботичели (бъчвичката), с който остава в историята, му е „предаден по наследство“ от брат му Джовани, който просто е бил възпълен.
Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Високия Ренесанс. Учи живопис при Филипо Липи, а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец Андреа Верокио, където се сближава с Леонардо да Винчи, който също е ученик на Верокио.
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“, с което привлича вниманието на Медичите. На тази картина рисува своя единствен автопортрет. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
Славата му се разнася и през 1481 година е поканен от папа Сикст IV в Рим, където заедно с още известни майстори му е възложена украсата на новопостроената по желание на папата капела. Когато през 1508-1512 година таванът на капелата бъде изрисуван с фреските на Микеланджело, тази величествена сграда ще стане световно известна. Днес я наричаме Сикстинската капела.
Ботичели създава изключително колоритни платна. Стилът му на рисуване е толкова характерен, че не може да бъде сбъркан с никой друг. Героините му излъчват светла, пленителна тъга, която им придава особено очарование. Сътвореното от него се харесва не само днес – още съвременниците му оценяват работите му като съвършени.
Най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ от 1478, която се смята и за най-загадъчната му творба и „Раждането на Венера“ от 1485. Като модел за тези платна му позира Симонета Веспучи. Едгар Алън По казва, че „Смъртта на красива жена е безспорно най-поетичната тема на света“ и това важи с пълна сила за творчеството на Ботичели. Зла ирония е, че младата дама, в която се предполага, че Ботичели е лудо влюбен и която позира за „раждането“ на богинята на красотата и любовта, умира едва на 22 години. Ботичели завършва „Раждането на Венера“ цели девет години след смъртта й, надживява я с 34 години и никога не стъпва в брак.
На великата картина виждаме как голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида /рим. Флора/, който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Но малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове.
Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за произведение от такъв голям размер. Добавя и мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, което спомага „Раждането на Венера“ да устои на неминуемите поражения, които времето нанася.
В съдбата на Ботичели огромно влияние, при това трагично, оказва доминиканския монах и известен проповедник Савонарола. Проповедите му грабват художника, който до такава степен е проникнат от настояванията на монаха за покаяние от греховността в живота, че през 1497-1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. На т.нар. Кладата на суетата, проведена по идея на Савонарола, великият художник гледа как собствените му картини горят. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а впоследствие е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи изключително на религиозни теми. Стилът му рязко се променя. Платната му стават по-аскетични, цветовата гама – по-сдържана и самите тонове по-тъмни и мрачни. Оттегля се от активния живот. След това заболява и умира в нищета на 65-годишна възраст. За няколко века е напълно забравен. Творчеството му, от което са запазени около 150 произведения, е преоткрито чак в средата на 19 век.
Гробът на Ботичели е белязан с малък диск и се намира в семейния параклис на фамилията на на неговата богиня Симонета Веспучи, която майсторът увековечава в двете си най-прочути платна.
Sandro Botticelli, Self portrait
Primavera (Spring), 1482, Left to right - Mercury, the Three Graces, Venus, Flora, Chloris, Zephyrus
The Mystical Nativity, 1500-1501
Madonna and Child with St. John the Baptist, 1470-1475, Louvre
Portrait of a Man with a Medal of Cosimo the Elder, 1474
Lamentation over the Dead Christ, 1490-1492
Madonna of the Book, 1480-1483
Portrait of a young woman, possibly Simonetta Vespucci, 1484
Giuliano de' Medici, 1475
Calumny of Apelles, 1494
Cestello Annunciation, 1489
Adoration of the Magi, 1475
Venus and Mars, 1483
Картини: chinaoilpaintinggallery
