"Създадената от природата форма е вечна. Тя има душа."
(Врубель, Автопортрет с раковиной, 1905)
Самият Александър Блок го нарича "вестител на други светове". Врубел е вероятно една от най-трагичните фигури сред елита на руските художници. Той е едно от доказателствата на думите на Сенека: "Не е съществувал велик гений, който да не е докоснат от лудостта".
Твори практически във всички жанрове на изобразителното изкуство: живопис, графика, скулптура, театрално изкуство. В творчеството си отразява идеите на модернизма и символизма и поставя основите на нови направления в изобразителното изкуство. Любимите му теми са смъртта, любовта и демоничното им проявление.
Централна тема за Врубел е образът на Демона, който представя в три платна – "седящ", "летящ" и "низвергнат". Рисува, може би, най-известната си картина – шедьовъра "Седящият демон", която в момента се намира в Третяковската галерия, вдъхновен от безсмъртната едноименна поема на гениалния руски поет и драматург Михаил Лермонтов:
От памтивека той блуждаял
в света без отдих и без цел,
не виждал край, нито предел,
минувал векът подир века
кат миг след миг, кат сянка лека.
Властител на земята лош,
той сеял зло без наслажденье,
но на безкрайната си мощ
не срещал нийде противленье:
и злото му омръзло веч.
"Седящият демон"
"Низвергнатият демон"
"Летящият демон"
Неговият демон е изпълнен с тъга, разочарование, гняв и красота. Но казват, че всички трагичните житейски събития започват да му се случват, докато работи по другия демон – "Низвергнатият демон".
Неговата съпруга, певицата Надежда Забела, която той изобразява в картината "Царевна-Лебедь", му ражда син, който обаче умира на две годинки. Врубел започва да халюцинира и бива вкаран в психиатрична клиника. Но дори там, където основно прекарва последния период от живота си, продължава да рисува. Докато не ослепява. Довършва последната си картина с допир, вместо със зрение. Целият му свят потъва в тъмнина и изчезва.
И "Демон", и "Низвергнатият демон" са прерисувани и довършвани от вече болния Врубел многократно. Обсебен от своите демони, всяка сутрин посещавал изложбата "Светът на изкуството" и детайлно прерисувал елементите на собствените си картини. Лицето на демона, според фазата на заболяването на автора, понякога е спокойно и вглъбено, а друг път – почти зверско и агресивно.
Съществува легенда, според която, Врубел е продал душата си на дявола, докато е рисувал тези платна. Но самият художник е правил ясно разграничение между понятията "дявол" и "демон". За разлика от дявола и тъмните му сили, за него демонът символизира човешката душа, оплетена в страховете, страстите, греховете и надеждите и борбата й между светлината и мрака.
Психиатърът от клиниката, в която умира Врубел пише в дневника си: "Врубел почина като много болен човек. Но като художник беше здрав. Абсолютно здрав."
Картини: Wikipedia
