Страданието изостря гения ~ Пол ГОГЕН

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 20 снимки

„Убеден съм, че няма пресилено изкуство. И дори вярвам, че спасението е само в крайностите.“

Гоген открива рисуването сравнително късно, на 35 години, то се превръща в смисъл на живота му и го обрича на мизерия.

Естетиката, чиито основни начала Гоген нахвърля и от която по-късно ще черпят поколения художници, е отрицание на импресионизма, този продължител на реализма. Потресаващо откритие! Лишен от почти всякаква връзка с парижките артистични среди, развиващ мислите си в най-пълна самота, заобиколен от потискащото презрение, Гоген се пита понякога дали не полудява. „И все пак колкото повече разсъждавам, толкова повече вярвам, че съм прав!“

Пол Гоген е символичният образ на един от ония художници, които – „нещастни жертви на обществото“, също като неговия приятел Ван Гог, – са обречени да бъдат хора извън закона, клетници, които си отмъщават само като изпълняват своя дълг.


(7 June 1848 ~ 8 May 1903)

Живях в най-голяма нищета... Това е нищо или почти нищо. Човек свиква с нея и с малко воля започва накрая да й се надсмива. Ала ужасното е, че това пречи на работата, на развитието на умствените заложби... Вярно е, че от друга страна, страданието изостря гения. Но то не трябва да бъде прекомерно, защото иначе убива човека... С много гордост аз успях да се въоръжа с голяма енергия и имах волята да желая.

Сърцето ми е сухо като дървото на масата и сега, когато съм закален срещу изпитанията, мисля само за работата, за изкуството си. Това все пак е едничкото нещо, което не изневерява: слава богу, напредвам с всеки изминат ден и ще дойде време, когато ще мога да се радвам на плодовете.

За мен големият художник е израз на най-висша интелигентност; до него достигат най-тънките и следователно най-неуловимите усещания и излъчвания на мозъка.

Музикантите се наслаждават с ухото си, ала ние с нашето ненаситно, настървено око вкусваме наслади без край. След малко, когато отида на вечеря, животното ще бъде нахранено, но жаждата ми по изкуството няма да бъде никога утолена.

Вгледайте се в необятното творение на природата и ще видите, че съществуват закони, които пресъздават и съвсем различни и все пак сходни по въздействието си аспекти всички човешки чувства... Има лични, благородни, лъжливи и т.н. Правата линия изразява безкрая, кривата ограничава творението... Още по-ясно говорят цветовете, макар и не тъй многообразни като линиите, защото въздействат мощно върху окото. Има тонове благородни, други обикновени, съзвучия спокойни, утешаващи, други, които ви възбуждат с дързостта си...

Един съвет: не копирайте прекалено много от натура. Изкуството е абстракция, извличайте я от природата, като я съзерцавате, и мислете повече за творчеството, отколкото за резултата; единственият начин да се въздигнем до Бога е да правим като нашия божествен учител, да творим...

Щрихът е средство да се подчертае една идея.

Изкуството е или плагиатстване или революция.

На изкуството е необходима философия, също така, както и на философията е необходимо изкуство. А иначе какво би станало с красотата?

За да създадем нещо ново, трябва да се върнем към източника, към човечеството в неговото начало.

Никой не е лош, никой не е добър, всеки е и двете едновременно – в един и същи момент, но по различен начин. Това е толкова дребно нещо – животът на човека, но той все пак има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина.

Има две класи в обществото – една, която притежава по рождение капитал, позволяващ на човека да бъде рентиер, чиновник на висок пост или самостоятелен търговец. А от какво живее другата класа без капитал? От плодовете на своя труд. При едните дългото постоянство в поведението /администрация или търговия/ води до повече или по-малко посредствени резултати. При другите предприемчивият дух /изкуство и литература/ си създава, макар и много бавно, независимо и продуктивно положение.

А коя е най-прекрасната част от живия народ, която оплодява, осъществява напредъка, обогатява страната? Човекът на изкуството? Ти не обичаш изкуството; какво обичаш тогава? Парите. А когато художникът печели, вие сте за изкуството. В играта има и печалба, има и загуба, и вие не бива да споделяте радостта, щом не споделяте мъката. Защо давате образование на децата си, щом това е настояща мъка с оглед на нещо несигурно?

Добре знам, че занапред ще ме разбират все по-малко и по-малко. Какво значение има, че се отдалечавам от другите! За масата аз ще бъда загадка, за неколцина ще бъда поет, а рано или късно доброто отива на мястото си. Няма значение – казвам Ви, че така или иначе аз ще успея да създам неща от най-висок порядък, знам го, пък и ще видим!

Аз съм велик художник и го знам, защото е така. Преживял съм много. Моят творчески център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах, и оставам верен на онова, което е в мен.

Self-portrait, 1888, Van Gogh Museum, Amsterdam


Still life with teapot and fruits, 1896

Self-portrait and Yellow Christ, 1890-1891


Arii Matamoe (The Royal End), 1892


O Taiti (Nevermore), 1897, Courtauld Institute

Tahitian women, 1891

Nave nave moe (Sacred spring, sweet dreams), 1894, Hermitage Museum

Bathing Place, 1886

Breton girls dancing, 1888

Garden in Vaugirard (Painter's Family in the Garden in Rue Carcel), 1881, Ny Carlsberg Glyptotek, Copenhagen

Four Breton Women, 1886

Self-Portrait with Halo and Snake, 1889, National Gallery of Art, Washington, DC

Portrait of Madelaine Bernard, 1888

Self-portrait at Lezaven, 1888

Swineherd, Brittany, 1888


Still Life with l'Esperance, 1901

Young Girl Dreaming (Study of a Child Asleep), 1881

Study of a Nude (Suzanne sewing), 1880, Ny Carlsberg Glyptotek

The Yellow Christ (Le Christ jaune), 1889, Albright-Knox Art Gallery, Buffalo, NY

„Животът на Гоген“, Анри Перюшо
Снимка и картини: Wikipedia

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност