Изкуството на четенето през Викторианската епоха

вторник, 16 май, 2017

Страстни и романтични читатели, които уважавали писаното слово и му се наслаждавали дори на слабата светлина на газеничето. Такива били четящите хора на Викторианската епоха. Нарастващата грамотност по онова време пробуждала любопитството на все повече запалени по четенето сърца, а евтината продукция и мобилните библиотеки осигурявали лесен достъп до книгите. Новата придобивка на новото време – електрическата светлина, добавила още яркост в това страстно занимание. Книгите често били разделяни и публикувани на отделни части, което улеснявало достъпността и споделянето им. Още тогава краят на историята съдържал любопитна уловка, която непременно карала читателите да потърсят продължението й. Един от най-популярните серийни романи от онези години бил “Penny Dreadfuls” – книжките стрували само едно пени и разказвали истории за детективи, престъпни намерения и герои с необикновени сили. Първият бестселър на Англия станал „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичър Стоу, издаден през 1852 г.

Цените на новите книги, които били продавани в комплект от три поредни серии, били по джоба на по-заможните читатели, но и работническата класа имала възможност за четене, благодарение на библиотеки като Mudie (1842 г.), която пращала книги из цяла Великобритания на достъпен абонамент.

Докато през 18-ти век четенето на книги било приемано за губене на време, през 19-ти век, това било признак на образованост. Макар да осъзнавали, че новите книги не притежават културната тежест на класическите текстове, викторианците приемали четенето като историческо пробуждане на съзнанието и възможност, която би донесла социални промени и развила християнските ценности.

A portrait of a lady reading a book by William Oliver II (British, 1823-1901)