Както умея... ~ Ян ван ЕЙК

неделя, 09 юли, 2017

Духовният климат, в който Ян ван Ейк твори – ранните десетилетия на 15 век, – е особено неспокоен и сложен – късното Средновековие си отива, но още е живо, а ренесансовите просветления само загатват за изгрева на новото време.

The Arnolfini Portrait, 1434. National Gallery, London

Фламандският художник се ражда през 1390 г. в Маастрих, в долината на река Маас, Лиежко епископство. Смятат го за майстор на портрета не само на своето време, но и цялата история на живописта. Съществува дори версия, че той е изобретил маслените бои, но със сигурност е един от първите, които започват да ги използват и след него влизат в широка употреба.

Ян ван Ейк е и необикновено просветен в християнската и класическата литература, разбира и от ботаника, което е видно в картините му, и от химия, което му помага да подобри боите, които използва, притежава задълбочени познания и по геометрия.

Характерно за него е, че не степенува явленията на важни, маловажни и незначителни, а изповядва идеалите на новата философия, която утвърждава присъствието на Бога в целия видим свят. Притежава новото за времето разбиране, че божествената и земната природа са единни, но докато божествената остава недостижима за човешкия ум, то земната е отворена за наблюдение и изучаване. Ян ван Ейк цял живот прави това – наблюдава, и изучава, и въплътява видяното и наученото в своите творби, като създава един нов свят от образи и символи.

Една от най-загадъчните картини в историята на изкуството му принадлежи – „Сватбата на семейство Арнолфини”. Тази маслена живопис от 1434 г. изобразява италианския търговец Джовани Арнолфини и съпругата му. Ако не се вгледате внимателно, трудно ще забележите нещо интересно. Но при по-добро вглеждане, ще забележите малко кръгло огледало, на което се виждат още двама участници в композицията на картината. Смята се, че единия от персонажите отразяващ се в огледалната повърхност е самият ван Ейк. За другия образ не е известно нищо.

Hubert and Jan van Eyck, Ghent Altarpiece, completed 1432. Saint Bavo Cathedral, Ghent

Най-известната му картина обаче е „Гентският олтар“ – шедьовър, който възвестява ранното Възраждане в нидерландското изкуство. Ако се озовете днес в белгийския град Гент, може да го видите в старата, късно-готическа църква „Св. Бавон“, почти на същото място, където е бил и първоначално.

Историята на тази картина е изключително драматична: през 16 век е била скрита, за да не пострада от фанатизирани иконоборци; по-късно различни части от нея са изпращани ту в Париж и върнати след падането на Наполеон I, ту в Берлин и пренесени отново в Гент след разгрома на Германия в Първата световна война и Версайския договор. След Втората световна война я откриват в солна мина в Австрия, отнесена там от германците.

„Гентският олтар“ е бил възхваляван в оди и песни, а в множество пътеписи е отбелязан като истинско чудо. Пред него хората са се молели и размишлявали, защото това живописно творение съдържа цялостна философска концепция за света, живота, човечеството, душата, страданията, радостта, засяга и всички онези етични и нравствени въпроси, които тогава, в преломното между две епохи време, занимават хората… та чак до наши дни.

Великият художник умира на 9 юли 1441 на 51-годишна възраст. Думите „Както умея“ са девизът, който художникът поставя на по-късните си творби. Те могат да бъдат тълкувани и като декларация, че е сторил всичко, което са му позволявали уменията, но и като знак на заслужено творческо самочувствие.

Madonna and Child with Canon Joris van der Paele, 1436