Никола ПУСЕН | Класическа гениалност и поезия в картини

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 18 снимки

Никола Пусен е водещ художник в класическия френски бароков стил, макар да прекарва по-голямата част от професионалния си живот в Рим. За неговата работа може да се каже, че се характеризира с изключителна яснота, логика и ред.

(Self portrait by Nicolas Poussin, 1650)

Художникът се ражда на 5 юни 1594 година в Лез Андели, Нормандия. Талантът му да рисува се проявява много рано. Негов пръв учител е Кантен Варен от Амиен. Той вдъхновява младежа и така у Пусен се ражда мечтата да стане прочут живописец.

През 1612 година Пусен тръгва за Париж. Пеш. Там Александър Кутуа, камердинер на краля, предоставя на младия художник възможността да посещава кралската колекция с живописни платна. Десет години по-късно, през 1622 година получава първата си поръчка – поредица от картини, представящи живота на току-що канонизираните за светци Игнатий Лойола и Франциск Ксаверий.

Кардинал Ришельо го назначава във Франция, за да служи като първи Художник на Краля и му възлагат декорирането на Лувър. В Париж Пусен работи много и талантът му се радва на огромен интерес. Но славата му ражда и конкуренция в лицето на художници като Симон Вуе, Брекиер и Мерсие. Най-големи интриги срещу Пусен плетат членовете на школата на Вуе, които се ползват с покровителството на кралицата. Това принуждава Никола Пусен да напусне Париж през 1642 година и да се завърне в Рим, където живее до смъртта си.

Повечето от произведенията му са исторически картини на религиозни и митологически теми, в които често присъства пейзажен елемент. През целия си живот Пусен стои настрана от популярната тенденция към декоративното във френското изкуство по онова време и се вълнува от теоретичните въпроси на изкуството. Обича да се позовава на античното изкуство като стандарт за качество. За него казват, че е художникът, който най-силно се доближава до звуците и настроенията на поезията и успява да намери баланса между езическия и християнския свят.

Темите за трагедията и смъртта са много ясно застъпени в работата му. Една от най-известните му картини „Аркадийски овчари“ има две версии. Една в Англия, а друга – в Лувъра. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях посочва нещо върху него – надпис, който гласи на латински „Et in Arcadia ego“ ( „И в Аркадия съм“). Тази картина е обект на различни тълкувания. Смята се, че тези думи са анаграма на „I Tego Arcana Dei“ („Върви си, аз пазя Божиите тайни“) или „Arcam Dei Tango Iesu“ („Аз докосвам гробницата на Господ Исус“) и всъщност картината посочва местоположението на останките на Христос.

Мнозина са опитвали да установят, къде се намира мястото на истинския пейзаж от картината. Най-много са мненията, че това е близо до Понтил, в Лангедок, Франция. На подобен скалист хълм там е имало такава гробница. След като нашумяват историите за загадката, собственикът на земята разрушава каменния саркофаг, за да избегне неканените гости. Зад всичко това стои тезата, вече известна на всички: Пусен е искал да посочи нещо - вероятно къде е скрит гроба на Исус, който всъщност не е загинал на кръста, а е дошъл във Франция заедно с Магдалена и техните деца - и така било поставено началото на кралската династия на меровингите...

Творчеството на Никола Пусен трудно може да бъде оценено напълно  той е основател на стила класицизъм и това е напълно достатъчно, за да го обезсмърти. Абсолютно последователен е в стила си, като особено въздействащи са платната му с пейзажи. В тези картини сериозното, меланхолично настроение е доведено до вълнуваща тържественост. Стилът му на рисуване е проникнат от дълбоко познаване и талант за композицията; и едновременно с това картините му са издържани в строг и правилен стил.

The Triumph of Neptune, c.1634-1637, Philadelphia Museum of Art


Et in Arcadia ego (Les Bergers d’Arcadie), late 1630s

Sacrament of Ordination (Christ Presenting the Keys to Saint Peter), c.1636-1640, Kimbell Art Museum

The Abduction of the Sabine Women, c.1633-1634, The Metropolitan Museum of Art

Death of Germanicus, 1628

The Inspiration of the Poet, c.1630


A Dance to the Music of Time, 1640, The Wallace Collection

Bacchanale or Bacchus and Ariadne, 1624-1625, Prado Museum

The Annunciation, c.1655-1657

The Triumph of Pan, 1636, National Gallery, London

The Triumph of David, c.1630, Prado Museum

Holy family in landscape

Apollo and the Muses (Parnassus), 1630s

Saints Peter and John Healing the Lame Man, 1655

Landscape with a Calm, 1650


St. Cecilia, 1627

The Finding of Moses, 1638

Снимки: The Metropolitan Museum of Art, Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK