Някои очи виждат, други чувстват ~ Паул КЛЕЕ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 11 снимки

„Изкуство, което изобразява само красотата е като математическа система, която се занимава само с положителните числа.“

Паул Клее (1879 ~ 1940) е швейцарско-германски художник, един от най-изявените художници на 20 век, който не принадлежи към никое течение, макар че повлиява различни стилове, сред които експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм.

Наричан е много неща: баща на абстрактното изкуство, Баухаус майстор, предшественик на сюрреализма, а от много специалисти и ценители - изключително труден за определяне човек. Всъщност картините му са свързани с многобройни новаторски движения от 20-ти век – от германския експресионизъм до Дада.

Същността на изкуството на Клее не може лесно да бъде включено в една категория, благодарение на богатата системата от пулсиращи форми, мистични йероглифи и други интересни обекти, които развива, за да натрупа в композициите си.

Тези символи отбелязват някои от първите усилия през 20-ти век за внедряване на духовно съдържание и човешкото подсъзнание в изкуството. На свой ред те вдъхновяват и сюрреализма, и абстрактния експресионизъм, чиито влиятелни представители, от Джоан Миро и Салвадор Дали до Марк Ротко и Робърт Матеруел, посочват Клее като пътеводна звезда.

Паул Клее от малък започва да се занимава с рисуване и музика. Първоначално възнамерява да стане музикант, но по-късно решава да се посвети на изобразителното изкуство. През 1898 г. заминава за Мюнхен, където учи при Хайнрих Книр, а от 1899 г. – в Академията за изящни изкуства при великия Франц фон Щук.

В началото на 1900 г. художникът радикално скъсва с хилядолетната традиция в изкуството: вярното представяне на обектите от реалния свят. Заедно с Пикасо и други авангардни художници от края на века, той отхвърля разпознаваемото съдържание, допринасяйки за тази форма на изкуството, която днес познаваме като „абстракция“. Клее е ранният осиновител на това движение и член на една от регионалните фракции на германския експресионизъм, „Синият конник“, основана в Мюнхен от група от художници, най-важните, от които са Василий Кандински и Франц Марк и обвързана с убеждението, че изкуството трябва да работи в метафизичната област. Клее е основно трансценденталист, който вярва, че материалният свят е само една от многото реалности, отворени към човешкото съзнание.

Това прекрасно начинание бива погребано с избухването на Първата световна война и смъртта на колегите му Август Маке и Франц Марк на бойното поле. Тъй като травмите от войната продължават, абстрактните художници като Клее търсят убежище във форми на изразяване, които тотално да ги отделят от материалния свят. Картините, които той и другите художници рисуват в изобилие от линии и цветове, се водят от девиза „Изкуството не възпроизвежда това, което виждаме. То ни кара да виждаме!“, девиз, повлиял както съвременниците му, така и сюрреалистите му потомци.

Паул Клее привлича вниманието на Уолтър Гропиус, основател на училището Баухаус във Ваймар – школа, която обединява изкуството и занаятите. Гропиус кани Клее да преподава там през 1920 г .; През 1922 г. се присъединява и Кандиски. Там работят заедно с разнообразна група художници, сред които Йоханес Итен, Лионел Фенингер и Ласло Мохоли-Наги. Уроците на Клей и Кандински спомагат за формализиране на принципите на абстрактното изкуство и модерния дизайн. Описанието на Клей на рисунката като „линия на разходка“, например, олицетворява подхода му към творчеството – оживяване на елементите на изкуството чрез движението на линията, чрез спонтанността и дори чрез магическо лутане.

Паул Клее е читател и любител на музиката, освен художник той е и интересен писател и талантлив цигулар. Рикува картините си в ритъм, мотивиран от модулациите на Моцарт и Бах, или ритъма на стихотворенията на Гийом Аполинер и Райнер Мария Рилке, други близки негови приятели.

Силно се интересува от детските рисунки, както и от рикунките на хората, страдащи от психични разстройства, които той счита за чисти форми на изразяване. Той вярва, че те имат „силата да виждат“. Интересуват го силно и йероглифите на африканските езици и изкуство. Едно пътуване до Тунис с Маке и Луис Молилит през 1914 г. дълбоко повлия на Клее, вдъхновявайки богатата му цветова палитра и отличителния език на мистичните символи, които той развива в хода на своята кариера.

(Paul Klee, 1911)

Линията е точка, отишла на разходка.

Някои очи виждат, други чувстват.

Колкото по-ужасяващ става света, толкова по-абстрактно става изкуството.

Изкуството не възпроизвежда това, което виждаме. То ни кара да виждаме.

Цветът е мястото, където мозъкът ни и Вселената се срещат.

Артистичната мисия е да проникне, доколкото това е възможно в тайните места, където първичният закон захранва растежа.

Красотата, която може би е неразделна част от изкуството, не е свързана с темата, а с изобразителното представяне. По този начин само изкуството може да преодолее грозното, без да го избягва.

Изкуство, което изобразява само красотата е като математическа система, която се занимава само с положителните числа.

Огромна трудност и абсолютна необходимост е да се започва от най-малкото.

Децата също имат артистични способности и в тях има мъдрост! Колкото по-безпомощни са, толкова по-привлекателни са примерите, които ни предоставят; и е добре да бъдат запазени непокварени от най-ранна възраст.

Fright of a Girl, 1922, Guggenheim Museum, New York

Aged Phoenix, 1905, Guggenheim Museum, New York

Hilterfingen, 1895, Guggenheim Museum, New York

Senecio, 1922, Kunstmuseum Basel, Basel

Acrobats, 1915, Guggenheim Museum, New York

Tropical Gardening, 1923, Guggenheim Museum, New York 

Red Balloon, 1922, Guggenheim Museum, New York

Portrait of a Yellow Man, 1921

The Beginnings of a Smile, 1921, Museum Kunstpalast, Düsseldorf

Zwei Männer, einander in höherer Stellung vermutend, begegnen sich, 1903, etching, Zentrum Paul Klee

По материали на artsy.net
Картини: en.wikipedia.org
Снимка: en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK