Изкуство е това, което се прави с лекота ~ Карл БРЮЛОВ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 10 снимки

Карл Брюлов е най-значимият творец на прехода от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

(Karl Brjullov, self portrait, 1848. Tretiakov Gallery, Moscow)

Руският художник, живописец, монументалист и акварелист Карл Брюлов (1799-1852) е бил член на Миланската и Пармската академии, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии.

Той произлиза от прочута фамилия на творци. Родоначалник на семейството, от което произлиза е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан – Пол Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура.

Следващото поколение приема славянско окончание на фамилията си и дарява на света много личности, отдадени на изкуството. Най-възрастният син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-широка популярност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл не оставя поколение, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.

Карл Брюлов още от съвсем млада възраст е привлечен от красивата Италия. Въпреки обучението си в Императорската художествена академия никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър. След като се отличава като забележителен и креативен студент с голямо бъдеще и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Но най-голяма известност му носи историческата му живопис.

Най-проучатата творба на Брюлов, „Последният ден на Помпей“, е внушителна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става истинска сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща със слава в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията художникът развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм като е добавено и интересно ниво на психологическо проникване.

Докато работи по плафона на катедралата „Св. Исак“ здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Напуска земния живот едва на 52 години.

The Last Day of Pompeii, 1833, Russian Museum

Daughters of Pacini, Giovannina and Amazilia, 1832, Tretyakov Gallery


A Dream of a Girl Before a Sunrise, 1830-1833, Pushkin Museum


A Turkish Girl, between 1837 and 1838

Italian Midday, 1827, Russian Museum

Siege of Pskov by Polish King Stefan Batory in 1581

Diana, Endymion and Satyr, 1849

Italian Morning, 1823, Kunsthalle Kiel

Girl, gathering grapes in the vicinity of Naples, 1827, Russian Museum

Картини: en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK