Картините не се продават. Картините се купуват | Художникът Павел МИТКОВ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 13 снимки

Неговите картини са посланици на България по света. От Ватикана до Кремъл и Белия Дом, от Вселенския Патриарх Вартоломей до Папа Йоан Павел II, Папа Бенедикт XVI, руския президент Путин, краля на Белгия Албер II и сенатор Хилъри Клинтън, платната на Павел Митков даряват частица от българския дух и история на едни от най-влиятелните личности на нашето време. За самия художник рисуването е красива авантюра, с която вече 25 години има неочаквано успешна и споделена връзка. Павел Митков е майстор на внушителните платна, защото размерът има значение – не за друго, а заради творческата свобода. С него спокойно може да се разговаря за комерсиалното в изкуството, колко струва творчеството у нас и дали от него може да се печели добре. С него може и на много по-възвишени теми да се говори, защото именно те са на дневен ред в живота му днес.

За симпатиите към Дон Кихот, парите от изкуство и картините като емоции, разговор с твореца Павел Митков, специално за Web Stage.

Рисуваш бързо, продаваш скъпо, казваш, че не се смяташ за художник, а за рисуващ тип. Каква е тая странна композиция при теб?

Това е самата истина. Повечето ми време е погълнато от рисуването, защото още не съм си намерил истинското занимание. Миналата година станах на 40, рисувам от 16-годишен. И продължавам да рисувам, защото не си намирам моето нещо. Все още го търся. За мен рисуването е по-скоро хоби, но с течение на времето се превърна в нещо, с което се издържам и финансирам развитието си. Това е едно голямо търсене  част от моя път и от живота. И е точно така, както го каза.

Картините си рисувам бързо, просто защото иначе няма да се получи това, което прави най-силно впечатление на всички, и което генерира мисли и емоции в душите на хората по необясним начин. Смятам, че нещо, което е обмисляно дълго, в което са вложени прекалено много съмнения и мисли, няма същия ефект като онова, което е излято за минути и е спонтанно създадено. Наблюдавам това от много време. Най-харесваните картини са тези, които са най-бързо създадени. Те съдържат онзи чист детски ентусиазъм, нережисиран, непрограмиран от живота. А хората имат нужда да видят нещо по-различно, да се върнат към детството си или да отидат към по-философската част на живота, където чистият материализъм няма такова отражение. Така си обяснявам аз сътворяването на бързите картини, които са най-харесвани и затова са и най-скъпи. Всъщност не трябва да обръщаме толкова внимание на фактора „време”. Това, че нещо е създадено бързо, не означава, че трябва да бъде евтино. Това, че е създадено бавно и трудно, не означава, че трябва да е скъпо.

EPIPHANY

WINTER'S TALE

LESHTEN

Мнозина смятат, че си комерсиален творец. Това обижда ли теб и твоето изкуство?

Не, никак не ме обижда, напротив. Ако трябва да бъда искрен, смятам, че ние всички сме глупави, ако не сме комерсиални. Думата „комерсиалност” се възприема от много хората като нещо лошо. А всъщност, това е способността да генерираш и превръщаш труда и мислите си в пари. Светът все още не е измислил нищо по-универсално за измерване на ефективност на труда от парите. В това отношение, да, комерсиален съм. Защо човек да не е комерсиален? Когато проявяваш комерсиалност, спазвайки моралните си принципи, това е част от твоята работа, нещото, което ти помага. Самата комерсиалност може да ти помогне да се развиеш духовно. Пирамидата на Маслоу всички я знаем – в основата й са първичните човешки нужди, духовния връх е най-високо. А пътят дотам минава през реализацията, признанието, успеха. Няма как в съвременния свят, ако искаме да живеем в големия град, да спазваме законите на държавата, да плащаме данъци, няма как да не мислим за пари. А мисълта  какво можеш да спечелиш,  във всеки един човек е неговата комерсиална мисъл.

Трудно ли се правят пари от изкуство у нас?

Пари могат да се правят от всичко, но има огромна конкуренция и това е голямо предизвикателство - всеки се опитва да открадне вниманието на хората, затова трябва да си много постоянен в търсенето на информация. Продажбата на една картина не е лотария, от която ще печелиш. Повечето художници гледат именно по този начин на нещата. Рисуват една картина и ако тя случайно се продаде, той се чувства все едно е спечелил от лотарията. Продажбата е свързана с това, да може самата картина да уцели точните емоции на хората. Картините не се продават. Картините се купуват. А за това се изисква много предварителна работа. Не може да си некъпан, небръснат, с костюма от абитуриентския бал и да очакваш един нормален модерен съвременен човек, да поиска твоята енергия да стои на стената в дома му. Ти самият трябва да искаш да се развиваш като личност, като мисъл, като визия, като енергия. Да бъдеш добър човек.

Казваш, че една картина може да промени живота. Коя е картината, променила твоя живот?

Картината може да промени живота, защото тя не е мъртва вещ. Тя е платно, боя, рамка и емоция. Емоцията е фина енергия, която е като вградена в цялата картина. И сама по себе си картината е като код – тя може да отключи една или друга емоция. Според това, каква вложена от мен емоция отключва тази картина у човека, който я наблюдава и с каква емоция се сдобива той по този начин, да, именно емоцията от картината може да промени светоусещането на човек.

Аз съм се учил от художника Божидар Хаджистоянов, много от моите първи картини наподобяват неговите, той също рисуваше много бързо. Помня, че веднъж дойде вкъщи и ми донесе едни бои и четки - доста време те си стояха непокътнати, но дойде мига, в който ги отворих и започнах да рисувам. Аз съм и наполовина кюстендилец. Като малък родителите ми ме водеха често в галерията на Владимир Димитров – Майстора. Разглеждах с интерес платната му и как с няколко движения на четката е създавал цели етюди. Между другото и Майстора, и Пикасо, и Дали, които са ми любимци, също са рисували много бързо и са се радвали на висока продуктивност като творци. Всички картини променят живота ми, затова все още продължавам да рисувам и да продавам картини, макар че, искам да намеря нещо съвсем ново и различно.

SAINT MARY AND JESUS

CYRIL AND METHODIUS

PETAR DUNOV

Имаш ли любим герой сред тези, които рисуваш?

Дон Кихот е интересен образ и е доста подходящ за днешното време. Той сякаш винаги ще бъде модерен герой. Най-интересна при него всъщност е лудостта, която е форма на идеализъм. Затова и винаги ми е бил много симпатичен. Но и самата му фигура е много благодатна за рисуване. Слаб, изтънчен, аристократичен, трагикомичен образ  с голяма лекота се рисува Дон Кихот. Поне аз така го рисувам и наистина много го харесвам.

Картините ти са доста внушителни. Размерът има ли значение?

Колкото е по-голяма картината, толкова по-добре. Защото картината е свободата, с която разполага художника. В рамките на това платно е истинската свобода да твориш каквото пожелаеш. Често си мисля, че всъщност всички хора са творци, а цялата Земя е едно платно  тогава наистина се получава творческо произведение.

CENTURION II

THE BATTLE OF ANGELS

END

Най-ценното признание и комплимент, които си получил за своето изкуство?

Имам къса памет за тези неща, за мен те не са толкова важни. Но наскоро, при срещата ми с Вселенския Патриарх Вартоломей, той не се ръкува с мен, а ме прегърна. Усетих една много близка и добра духовна енергия. Моят прадядо беше духовник и си спомних същото топло чувство.

Какво те занимава извън рисуването?

Интересувам се от по-глобалните процеси в света – от това вече започнало духовно израстване на хората. От друга страна, прави ми впечатление, че някак изчезна творческият оптимизъм на хората. Липсата на това, да виждат позитивно бъдещето, да си имат доверие, да градят планове. Повечето хора се зареждат един от друг, крадат си енергията. Аз бих искал да произвеждаме повече положителни мисли и емоции, а не да затваряме сетивата си за красивото и доброто, да сме жлъчни и саркастични. Да, всеки има свои грижи, всеки прави грешки. И аз направих много грешки, но всичко е урок на живота. Старите хора са казали: „Вземи камък и му разкажи всичките си грижи, после го хвърли в реката”. Има много мъдрост и знание по нашите земи, ние сме народ със силна енергия. Тя ни е дадена, но изглежда не са ни дадени любовта и добротата, за да я използваме.

ROOSTER POLO

BLUE SUMMER I

LOVE WITHOUT END

Интервю на Мария Тонева

Вижте повече на: mitkov.combg-bg.facebook.com/Pavel.Mitkov.Artist
Снимки на картините: Павел Митков, @Личен архив

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK