Художници, маниаци, боклуци, СБХ,
председатели, вмирисани на зло,
този свят с метла ще ви запрати!
Знам, и в други светове готови сте
да тъпчете достойните мъже.
С дръгливи четки, с келяви глави,
рисувате си манията за величие.
Народното наследство обрекохте
на смъртен грях. И колко сте благочестиви
ангели небесни, скъпоценни подлеци!
(Димитър Казаков - НЕРОН)
(Композиция)
Първите контакти с изкуството не са с професорите в Академията. Един пролетен ден баща ми сграбчи шепа червена пръст, с която зидахме къщата, и направи пред очите ми едно конче. Това беше първият урок по изкуство, по скулптура и този урок е може би най-същественият за мене. Най-добрият професор като че остана моят баща.
В творчеството си ползвам моите детски впечатления от родното село. Рисувам чрез спомените, утаени в душата ми от онова време. Защото художникът – това е неговото детство.
(От книгата „ДИМИТЪР КАЗАКОВ - НЕРОН отблизо”, Димитър Пампулов)
(Одалистки)
За творците в днешната действителност
Ние сме непрекъснато в материална криза. Като необходимост или като беда. За да правиш изкуство, трябва да бъдеш богат. За да правиш богати ценности, трябва да имаш не ателие, а лаборатория. Там се правят откритията. Ван Гог използваше брат си, който му даваше парите. Той живя богато и добре. А аз сам трябва да печеля, за да си направя лаборатория. Трябва да можеш да плащаш за комплекс от ателиета, за да бъдеш един Салвадор Дали. Ако той беше в нашите условия, щеше да се изхаби като талант. Откривателството не се прави вкъщи, в клозета например. Това, че си даровит, че си талантлив, още нищо не значи. Микеланджело, Рембранд бяха богати. Леонардо беше в мафията, която командваше държавата. Днес няма ревностност в изкуството. Не могат да се водят войни за художници. Един Пикасо подготвя една изложба за три месеца - с питието, с курвите... Аз като стана да работя, се лишавам от всичко. Възможностите на количеството отреагирания са изразени в качество. Всичко е скорост на изразяване. Светът е станал вече друг само след десет минути. Това е и в материалния, и в духовния свят.
За вярата в предопределеността на нещата
В космичен план има две основни загадки. Едната е безкрайността, която не може да има отговор. Втората е другата безкрайност, където всичко е предопределено. Що е край и безкрай никой не може да каже. Ако всичко е свободно, бог не може да го вижда. Целият живот е построен отпред, още преди да сме го изживели. Отпред е духовното, отзад материалното. Програмата е напред, а материята върви отзад, за да го направи видимо.
По въпроса за отварянето и затварянето на пространството
Няма празно пространство. То е изпълнено със съществувание, което ние не знаем какво е. Всяка цивилизация си има мнение по картинното пространство. Всеки трябва сам да изгради свое мнение за пространството. Дълбочината е материалистична, плоскостта е духовност. В дълбочината няма къде да ходиш, тя няма край. Затова се връщаш и правиш емоционално пространство.
За пътя на днешния творец
Единият път е държавата да плаща. Другият е той, творецът, да си пасе овцете и да си прави гегата. Ето го изкуството. Силният днес няма да хленчи, а ще вземе нещо да работи и ще рисува още по-вдъхновено. Оня, който не прави отстъпление, ще загине. Художниците всъщност са малко. Защото изкуството е игра. Всяко сериозно отношение към изкуството е катастрофално. Когато всичко е измислено и преценено, не е изкуство. Ако не е игра, не може да бъде гениално. Но то същевременно трябва да бъде осъзнато като велико. Няма кой да те оценява, сам се оценявай. Плюеш им в лицето и казваш: Не желая да ви уча! Намачкай ги. Сега аз искам да направя за два дни десет скулптури. Двайсет скулптури мога да направя за два дена. Имам си начин.
5 август, 1991 г.
Божурище
*Избрани фрагменти от интервюто на писателя и журналист Димитър Атанасов с Димитър Казаков-Нерон взето пет месеца преди кончината на художника, на 8 август 1991 година, и публикувано със съкращения в кратко просъществувалия вестник "Провинция”
(Българки)
(Копачки)
Източник: liternet.bg
Картини на Димитър Казаков – Нерон: auction-victoria.com
