Душата е безсмъртна ♥ Владимир Димитров - МАЙСТОРА 

„Вярваше в доброто и следваше стъпките на Христа… Така се случи, че аз бях последният човек около него в края на живота му. Той умря в ръцете ми. „Донке, да знаеш, че душата е безсмъртна.” – бяха последните му думи.”

Думи на Донка ПАПРИКОВА, племенница на МАЙСТОРА

(Майстора, нарисуван от Васил Стоилов)

 „Бог да поможе!”. Тия думи изричал Майстора изричал преди да започне да рисува. За селото и изобразителното изкуство. Из спомените на големия наш художник. 

„Според мен всеко изкуство почива върху националния тип и бит. И за да отида във село да видя неговите радости, скърби и идеали, има и биологично предразположение. Майка ми още от дете, осемгодишна, е жънела на чуждите поета – Серско и Битолско. А и след Освобождението, след като са избегали от Руско-турската война в България, пак ходи и работи да изхрани семейството, пак по чужди полета, нивя, жънала е, копала, тъкала и прала, за да изхранва семейството. И това – тази бедност, този труд ме довел пак във село…

…Както съм роден в село, така отидох в село в продължение на 26 години живех между народа и каквото можах според моите възможности отразих, макар и незавършено, във своите работи. През сичкото време гледах да предам именно тая чистота във младежта. Рисувах и стари, и млади, като изхождах главно да схвана техния труд на полето и в техните веселия, сеитби и седенки. Отивах по сборовете, които ставаха едно време по селата, където избирах моделите си…

От всички изкуства, най-ясно е изобразителното изкуство. Докато поезията, литературата изобщо, и музиката имат време и движение, пластичните изкуства, изобразителното изкуство требва в един момент на да предава всичко. И затуй е най-трудно от всички изкуства – няма време и движение. И според мнението на мнозина велики хора в изкуството много малко са работите в изобразителното изкуство, които имат големи достижения, художествени. 

Основните изисквания на изобразителното изкуство са форма, светлина и цвет. Но те се опростяват, комбинират – как – нема рецепта за това. 

Във моите работи като отидох на село, гледал съм да предам във девойките онова целомъдрие, тая духовна чистота, както и външна красота. 

Повече от 20 години изгубих да търся само със чисти бои, без бела боя, защото белата понижава цветовете, и рисувах и млади, и стари, и изобщо живота, само в чисти бои, както са в тубите, без да търся тон. И затуй общо работите ми са с усилени реални тонове, но не тон, а просто боята, както е. Като сметах за най-важно в изкуството формата, а на втори план вече цветовете и другите изисквания – психологии, техники…, най-накрая как да се сложат всички изисквания, да се отрази най-дълбоко художествено, да се почувства това, което е чувствал самият творец…

От всички работи, дето съм направил, нема нито една завършена, с всички изисквания. Като съм гледал да схвана психологията и общо композиционно разрешение. И затуй болшинството от работите са незавършени, за да се дойде до тия основни изисквания – още по-дълбока психология и по-голема пластичност. Защото без пластичност не може да има дълбока живописна творба. И най-накрая да е изпълнено с голема леснотия! Както показват произведенията на върховете в изобразителното изкуство – като че ли е духнал, и изведнъж е станало всичко, нема никаква мъка в изпълнението! 

Но за да се дойде до такова съвършенство, това иска освен дарование, и голем труд! Първото условие за изкуството – от моя личен опит – това е голема любов към живота…”

Владимир Димитров – Майстора, пред гимназисти, януари 1960 г. 
Картина: Майстора, нарисуван от Васил Стоилов - auction-victoria.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност