Роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия

За голямото сърце на Ван Гог, лудостта и надеждата, битките и смирението, назаем от книгата „Животът на Ван Гог” на Анри Перюшо. 

(Vincent van Gogh, Self-Portrait )

Децата замерват с камъни Винсент, тичат подир него чак до къщата му, опитват се да се катерят по прозорците му. На площад Ламартин се тълпят хора, привлечени от болно любопитство. Винсент, вън от кожата си, крещи ругатни по адрес на тъпоумните зяпачи. Иска да се брани. Толкова много неща има, срещу които трябва да се брани - и тия идиоти, не по-малко луди от него, които го тормозят, и тази фаталност, която прогони Гоген, унищожи Ателието на Юга и срина плановете му, и всички „люти угризения, неподдаващи се на определение“. Винсент фучи зад прозорците. Да се брани, да се брани, но как? Той не може, разбира ясно това, не може вече. Не може вече!… Започва да буйствува, крещи на тълпата налудничави думи. Всичките му надежди безвъзвратно погубени и толкова вълнения, и толкова тъга в сърцето, и тази враждебност, тази необяснима злоба: как би могъл да се защити от тях?

За трети път Винсент се превръща в разбеснял се луд.

Писмата му до брат му Тео са негова изповед, утеха, надежда, обич.

...

Смятам да се примиря спокойно със занаята си на умопобъркан.

Никога не ще мога да издигна над едно толкова прогнило и разнебитено минало величествена сграда.

Колко странни ми се виждат тия три последни месеца. Ту неизказани душевни мъки, после пък минути, когато булото на времето и на съдбовните обстоятелства сякаш за миг се понадигаше.

Да действувам практически сега мога много, много по-малко от преди. Разсеян съм и нямам сили да уредя живота си… Чувствувам се и съм като парализиран, за да мога да действувам и да се оправям сам.

Човек поема твърде голяма отговорност върху себе си. Не смея и да мисля дори за подобно нещо.

Беше ми тъжно, но най-тъжно ми се виждаше, че всичко това си ми дал ти с толкова братска любов и че толкова години ти си единственият, който ме крепеше, а сега трябва да ти разправям цялата тази тъжна история - но ми е трудно да го изразя както го почувствувах. Твоята добрина към мен не е отишла напусто, защото добрината си е добрина и тя ти остава, па макар и материалните резултати да са нищожни, толкова повече тя ти остава - но не мога да го кажа тъй, както го почувствувах.

Всичките добрини, които си ми сторил, почувствувах днес по-силно от всеки друг път, не мога да ти го кажа как го чувствувам, но добрината ти бе добрина от добра проба и ако не виждаш резултати от нея, мили ми братко, нека не ти е мъчно - добрината ти остава. Само че прехвърли колкото можеш тази обич върху жена си. И ако си пишем по-нарядко, ще видиш, че тя ще те утеши, ако е такава, каквато вярвам, че е.

И засега желая да бъда въдворен в някой приют за душевноболни колкото за мое собствено успокоение, толкова и заради спокойствието на другите.

В шумоленето на една маслинова градина има нещо много интимно, безкрайно древно.

Картините вехнат като цветя… Като художник аз никога няма да представлявам нещо значително, чувствувам го съвсем определено.

Ако нямах твоето приятелство, щяха без много да му мислят, да ме тикнат към самоубийство и колкото и да съм страхлив, в края на краищата щях да го сторя.

Съвсем неотдавна писах на сестрата (сестра им Вилхелмина), че през целия си живот или най-малкото почти през целия съм търсил всичко друго, но не и попрището на мъченик, за което не съм създаден.

Невинаги ми е весело, но се старая да не забравям съвсем да се шегувам, старая се да избягвам всичко, свързано с героизма и мъченичеството, старая се най-после да не вземам откъм печалната им страна печалните неща.

Имам известна надежда, че ще дойде време, когато ще мога пак да прилагам това, което зная за изкуството, па макар и в лудницата.

Избрано от: „Животът на Ван Гог”, Анри Перюшо, изд. Български художник

* VanGogh, 1887, Self-Portrait - bg.wikipedia.org