Българската патентована сган винаги поставя своята лична полза по-горе и от чест, и достойнство, и идеи, и родина ~ Тодор ПАНОВ

„Гдето има двама българи, там непременно има три партии”.

Тодор Панов е един от основоположниците на социологията и военната психология в България. Той ярко рисува характера на нашия народ, манталитета и душевността му. Автор е на първата в българската психологическа наука книга "Психология на българския народ" (1914), избрани откъси от която споделяме с вас.

 

Българинът по своя характер и наклонности, по проявяваните в попрището на живота тенденции и своите умствени особености е краен индивидуалист. Личното самосъзнание у него е достигнало до максималното свое развитие и с течение на вековете това качество до такава степен се е вкоренило у него, че за проявлението му сега той не прави никакви усилия. По тая причина българинът рядко може, па и не би желал, да се подчинява комуто и да било; неговото силно развито интелектуално самосъзнание не може да се помири с каквато и да било деспотическа власт. Българинът сам не е тиранин за никого, даже и за жената и децата си, но и не обича тиранията над себе си, независимо от това, дали тя е политическа или духовна. Българинът, без съмнение, е умен, методичен, предпазлив, а понякога до известна степен и лукав. Но именно облягайки се на своята хитрост и на своя здрав ум, той твърде често не може да предвиди и най-простите неща и остава излъган за голямо свое учудване и за учудването на другите. Като човек с трезв и рационалистически ум, той рядко се вълнува, когато му причиняват зло и рядко може дълбоко да се трогне при вида на стореното му добро; нито злото, нито доброто, обаче, той забравя, а това е именно и ценното у него.

При преследването на известна цел, той е търпеливо настойчив, а най-важното, несполуките не го отчайват, не убиват духа му. За нещастие, обаче, българската воловска настойчивост не е систематична, лишена е от разумна планомерност. Тая настойчивост у жителите на някои области, например, у софийските шопи, достига до феноменална упоритост, наречена с хубавата турска дума “инат”. Но някои автори съвсем неоснователно виждат в това проявление на шопския инат неговата некултурност и крайно скудоумие; нам се струва, наопаки, че не може да се обвинява шопът в умствена тъпота. Той е разумен и в своята разумност е безкрайно хитър и съобразителен. А причината на неговия феноменален инат твърде често е от желанието да не се остави да бъде лъган, с която цел понякога е готов да върши, от точка зрение на логиката, абсурдни постъпки.

Въобще българинът не е склонен към каквито и да било сърдечни и искрени душевни излияния и към откровеничене. Своите интимни, скрити мисли, желания, стремления и действия той рядко открива даже на своите най-близки хора. И радост, и скръб той винаги преживява сам и в тая му крайно целомъдрена сдържаност има известна доза подозрителна недоверчивост към другите, отчасти мощност на духа на интелектуалното съзнание да пренася всичко насаме, па ако щете и отчасти срамежливо целомъдрие, което не позволява никому да прониква в скритите кътчета на неговата душа.

Българинът е постоянно хладнокръвен. Той рядко се вълнува, рядко се забравя от силни емоции. Явления, които у всекиго другиго биха предизвикали силно възбуждение, него като че твърде слабо засягат, защото той умее да се сдържа, да не проявява своето вълнение; ето тук отчасти се крие и причината, за гдето българската тълпа е тъй спокойна, разумна и съвършено неекспанзивна и за дето, даже под влиянието на тълпийната психология, българинът не губи съвсем своето самообладание.

По природа неекспанзивен и не склонен към интимничане, българинът се отнася с презрение, недоверчиво, смята го за комедиантство, когато види тия качества у чуждестранеца; те пораждат у него подозрение, което скоро се превръща в пълна увереност, какво всичко това иностранецът върши с някаква скрита цел.

Българинът селянин рядко дава категорична дума и обещание, тъй като е твърде много мнителен и твърде много трябва да мисли, докато си изясни всичките изгоди и неизгоди, които могат да последват от това; веднъж обещае ли, обаче, непременно изпълнява дадената дума. Що се касае до болшинството от българската интелигенция, особено патентованата сган, за нея дадената дума нищо не значи; тя обещава само за да може по-лесно да излъже.

Българинът не се самоунижава пред никого; той винаги се държи просто, но с пълно съзнание за собственото си достойнство. При това никакви “салонни” маниери няма у него. Обноските му са груби, примитивни, а понякога даже и шокиращи по своята форма. Но още по-важно е обстоятелството, че българските интелигенти, даже и ония, които са бивали зад граница, не се отличават с особено изящество в маниерите. Понякога дами и господа, облечени по “последната мода”, са способни на такива постъпки, които не могат да не шокират възпитания човек.

Нито в обществената, нито в политическата, нито в частната или търговската си деятелност българинът проявява съзнателно творчество. Той никога не се решава на риск. Няма у него оная висша инициатива и творческа предприемчивост, които са могъщият фактор, що движи културата напред.

Българинът не е тщеславен и самохвалко; напротив, той инстинктивно се старае почти винаги да бъде в сянка и да не бъде забелязван. Резултат от това е дълбоко вкорененото особено у българската интелигенция отрицателно качество да порицава, злобно да критикува всичко, абсолютно всичко свое и да го поставя по-долу от всичко чуждо.

Българинът е практичен и материалист до мозъка на костите си. У него личните интереси доминират абсолютно над всичко в живота. Неговият Бог и най-висш идеал в живота е собственият му интерес и в тоя смисъл той не познава абсолютно никакъв идеализъм.
Обикновено някои правят една твърде голяма грешка, като приписват на целия български народ несимпатичните черти алчност и груб егоизъм. Те по-скоро може да се приписват на отделни хора и особено на патентованата сган, отколкото на народа-цървулан, който действително е практичен, материалист е, но във всичко това знае мярка, която прави понякога тези черти на характера му даже симпатични, защото той изпъква пред нас като една здрава, трезвена маса, която с уважение и разумно се отнася към резултатите от своя труд. Същото, обаче, както споменахме, не може да се каже и за българската патентована сган, която винаги поставя своята лична полза по-горе и от чест, и достойнство, и идеи, и родина. За да получи някаква материална облага, тя е готова да пълзи пред когото щете, готова е каквито щете компромиси да прави със съвестта си, да се унижава, да нископоклонничи, да понася всевъзможни оскърбления. Там, гдето подозира, че съществуват подводни камъни, гдето може да си повреди, тя предпочита благоразумното мълчание като най-вярна тактика и никога, когато очаква материални облаги от някое видно или влиятелно лице, не изказва мнението си за него. Своите идеи тя нагодява към своите материалистически изгоди. Никакви егоистически постъпки, колкото и отвратителни да бъдат те по своето проявление, не й се струват чудовищни, осъдителни, достатъчно е зад тях да се съзира перспективата на някаква изгода. Не рядко интелигентът от сганта се оженва, взема зестра, с която оформя образованието си, нарежда си работите и когато се почувства напълно самостоятелен в материално отношение, или започва твърде лошо да се носи с жена си, или просто се разделя с нея. За парички тия хора са готови на всевъзможни компромиси. Те търпят сред себе си личности съвсем паднали, безнравствени и компрометирани и с това един вид санкционират техните кални постъпки. И най-възвишените си идеи патентованата сган превръща на оръдие, на прикритие за егоизма и експлоатацията си. За тая категория хора моралното оскърбление рядко има значение, стига то да се изкупува с някаква материална изгода.

Българинът, особено българинът от града, е партизанин до мозъка на костите си, понякога страстен, фанатичен партизанин, който съвсем съзнателно е готов да принесе в жертва на партията си и своята чест, и истината, и интересите на народа, и родината си даже. Гдето има двама българи, там непременно има три партии. И рядко може да срещнете в обществото, в салоните, в публичните места свободен разговор за наука, белетристика, изкуство, музика и т.н. Обикновените теми за разговор за партиите, партизанството, политиката; те са единствените, при които българинът се оживява, въодушевява се и искрено взема участие в разговора с вълнение, жестикулации и висок глас.

Българинът е завистлив и понякога завистта му става причина за постъпки, които не хармонизират с неговия въобще толерантен характер. От завист, особено българският интелигент, е готов да извърши спрямо своя съгражданин или чужд човек всевъзможни гадости и крайно отвратителни, гнусни интриги; особено в случаите, когато лицето е конкурент или неговият материален успех косвено може да му повреди, българският интелигент не знае пощада; тогава той е готов да интригува, да клевети, да оплюва, да каля.

Чувството за родината у българина е крайно слабо развито. Но това не значи още, че той не обича родината си; напротив, той я обича с някаква дълбока, целомъдрена любов, но поради липса на културност и развито самосъзнание, той не умее, не знае как да изрази тая любов. Това чувство съществува у него, той смътно го съзнава, но то не е още оформено, не е приело реална, ясно съзнавана и релефно очертана форма за изказване. У интелигенцията то наистина е съвършено извратено, обърнато е в средство за демагогия, за достигане на лични или партийни цели. А ако се вземе под внимание формата, в която то се изразява у патентованата сган, смело може да се твърди, че у нея няма никакво чувство към родината, на която тя гледа като на арена за добиване на лични материални блага.

Българинът е във висша степен толерантен към иностранците и въобще към представителите на чуждите националности; няма у него ни национална, ни религиозна ненавист към която и да било чужда нация. Тая толерантност даже понякога достига до престъпност от точка зрение на българските национални и политически интереси. През всичкото време на бойното поле туземното гръцко и арменско население експлоатираше най-безбожно българските войници под благосклонното покровителство на българските власти. Гърци, живущи в България, български поданици и спечелили тук своите богатства, през време на войната отидоха в Гърция, биха се заедно с гръцката армия срещу българите и след войната пак се върнаха в България да продължават прекъснатата си търговия. Под носа на българската полиция цяла София е наводнена с иностранни шпиони и агитатори. В тоя момент, когато всичкото българско население в Македония стене под гръцкото иго, българските власти приемат гръцките бежанци от турска Тракия и т.н.

Само в един случай българинът проявява нетърпимост към иностранците – когато те оспорват материалните му изгоди или ако не може да се конкурира с тях умствено. На тая почва именно чрез подземни интриги са биле изгонени от България професор Иречек и т.н., въпреки това, че заслугите на професор Иречека пред България са грамадни и че той би принесъл на страната неоценима полза, би бил гордост за нашия млад университет, както сега е гордост за стария виенски университет. Интригите, дребнавите оскърбления на разните интелигентни заинтересовани нищожества заставиха мастития учен да си отиде от страната ни.

Илюстрации ~ Илия Бешков - gorskigorentrumbesh.wordpress.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK