Защо не ми се ходи в Народния театър

Статия на Елин ПEЛИН, публикувана във в. „Развигор“ на 6 януари 1921 г. и разбунила творческите духове

Често пъти, в разговор, интелигентни хора, литератори, хора, които се интересуват от изкуствата, като стане дума за Народния театър, свиват рамене и казват: „Не знам защо не ми се ходи в театъра. Ако от време на време отивам, то е да видя някоя нова пиеса – не играта, а съдържанието й.“

И наистина, от няколко време насам за пишещите братя и за по-интелигентните среди, за хората, които имат необходима нужда да отидат в театъра, Народният театър е станал чужд. Интимната връзка, която би трябвало да свързва тия хора с театъра, не съществува. Духовният облик на тая голяма сграда е угаснал. Някаква фатална метла като че ли е избърсала лъчите му и той стои сух, безжизнен скелет без светлина и топлина. Животът, който се усеща в него, е чужд  това е животът на червеите, които дояждат тлъстия безжизнен труп.

Любопитен бях да науча защо това е така. От разговори с много хора – и такива, на които е мъчно, че това е така, и такива, на които е все едно, но хора, които имат вкус, които разбират от театър, които обичат театъра – аз взех някои бележки. От разговора с предвзети театрали, които наричат театъра храм, дето горял божествен огън, светилище на Мелпомена, дето трябвало да се влиза на пръсти, с душа, потънала в мълчание, аз също взех няколко бележки.

Отговорите на въпроса, защо не им се отива в театъра, могат да се разпределят така:

1. На всички почти е омръзнало в продължение на толкова години във всички пиеси да гледат все едни и същи артисти.

2. Театърът не представлява вече едно авторитетно учреждение и хората не отиват в него с доверие и убеждение, че това, което ще видят, ще бъде действително хубаво.

3. Хора с чувство към езика не могат да търпят лошата дикция и лошото произнасяне на думите. Например там често ще чуеш от един доста изпечен артист да произнася да речем думите: „Трябва да ти разправя“ – „Тряа ти разпраа“…

4. Аман от суфльора. Какво е това нещо! И в стари заучени пиеси, и в нови, господин суфльорът неуморно ще ти шушука на ухото всички роли и реплики и цялото това театрално разположение пропада.

5. Като гледаш български пиеси, които и да са и каквито и да са, става ти жал и за актьори, и за публика, и за електрическото осветление, за суфльора, и за автора, и за самия себе си, и за нашата бедна България. Наистина, толкова ли сме нищи духом, о господи!

6. Лошата режисировка.

7. Няколкото бездарни артисти, които се търпят и покровителствуват и които нищо не са научили. Мнозина от тях, понеже са мераклии, биха могли да се шлифоват оттук-оттам и да станат сносни и търпими. Но такъв майстор в театъра няма.

8. Игрите на г-н Торцов за „възходни“.

9. Липса на млади хубави артистки, които да привличат с глас, младост и грация.

10. Остарелият репертоар. Ето тия са по-главните причини, които карат мнозина да казват, когато ги питат ходили ли са на театър. „А бе не знам защо не ми се ходи в Народния театър. В „Ренесанс” човек поне се забавлява, пък тука ни се учиш, ни се забавляваш. По-добре е да слушам една лоша певица, отколкото един добър суфльор.“

Снимка на Народния театър: stara-sofia.blogspot.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK