Сексът в Съветския съюз и тайната свобода на тялото ~ Денис Драгунски

Писателят Денис Драгунски си спомня как съветските граждани са запазили свободата на телата си в тоталитарната държава, говори за това кой е имал достъп до порнография и разкрива защо хората рядко посещавали проститутки. 
За това как е изглеждал сексът по времето на Сталин, за порнографията в СССР и проституцията преди перестройката споделя „Руски дневник”.

И още - за задушевните сцени от традиционния социалистически бит добавяме носталгичното и хумористично творчество на украинската художничка Анжелика Джерих.

Около секса в СССР винаги е витаел ореол на забрана. В същото време естествено, че е имало секс. И то много – не по-малко от сега. Обаче се смяташе за срамно и неприлично да се говори за това. 
Широко известно е изказването на една жена по време на перестройката по телемоста Ленинград – Бостън: „У нас в СССР няма секс”. Това не е точно така: всъщност тя каза, че у нас няма секс по телевизията.

Още преди това, през 1977 г., излезе книгата на Георгий Василченко „Обща сексопатология”, в която той обобщава своя опит и описва двойките, с които се е срещнал по време на своята работа. От неговия опит става ясно, че повечето сексуални проблеми се дължат на неумението и незнанието на хората как да говорят за това.

Думите, свързани с половия акт и половите органи, бяха неприлични или медицински термини – нито едното, нито другото предразполага към открит разговор по темата. 

През 1978 г. избухна друг скандал, когато по кината излезе филмът „Странна жена”, в който се разказва за един младеж и по-възрастна жена, които се влюбват. В „Комсомолская правда” излезе рецензия за филма, в която пишеше: „Какво странно има в това, след като е известно, че всеки трети брак в Съветския съюз се разпада?“

Тогава работих в Дипломатическата академия и научих новината на сутринта от един гръцки вестник – всички вестници по света я бяха разпространили. Дори спрямо Запада това си беше огромен брой разводи.

Как сексуалната свобода отстъпи пред липсата на свобода

През 20-те години на миналия век съветската власт отпуска юздите на сексуалните нрави. Сексуалната свобода и еманципацията на жените се възприемаха като част от борбата с религията, девическите гимназии, преподаването на гръцки и латински езици, работните униформи и царската йерархия на званията. 

Пак тогава се декриминализира хомосексуалността. Разводите били абсолютно свободни: можело да се разведеш, без да е необходимо да информираш партньора си.

След това, по времето на Сталин, започва имперската политика: забраняват се абортите, криминализира се хомосексуалността и разводите стават бавни и трудни. Дори през 60-те години, за да се разведеш, трябваше да публикуваш обява във вестник „Вечерна Москва”. Само много влиятелните хора можеха да си позволят развод без много шум.

След края на войната имаше остра липса на мъже, така че плащанията за издръжка бяха отменени. Въпросът за признаване на бащинство дори не се повдигаше. Неомъжените жени просто оставяха празно място в акта за раждане на детето.

След това, в началото на 50-те години, ситуацията започна да се стабилизира и отново имаше движение за укрепване на семейството. Появиха се и такива, които упорито отказваха да плащат издръжка. Тяхното преследване беше заменено през 60-те от друго популярно развлечение – преследването на врагове на народа.

Полицията изправяше отказващите да плащат издръжка пред съда и изпращаше съдебни заповеди на работните им места. За едно дете те трябваше да плащат 25% от заплатата си; за две деца издръжката беше 33%, а за три или повече – 50%.

Мъжете съзнателно си намираха ниско платени работни места, плащаха издръжката от тази заплата, а пари за себе си изкарваха нелегално. Всеки от тях беше убеден, че парите му ще отидат за изхранване на един мързеливец – новия съпруг на бившата му жена.

Черният пазар на порнографията 

Много се търсеха порнографските снимки. Предлагаха ги по влаковете хора, които, неизвестно защо, наричаха беларуси. Те наистина донякъде приличаха по нещо на беларусите – русоляви, скулести, с хлътнали небесносини очи. Преструваха се на глухонеми, без да са такива. Доближаваха се до хората, бутаха ги по лакътя и им показваха порнографските снимки. 

Снимките можеха да се разделят на две различни части:  по-малката част представляваше преснимани чужди фотографии, а по-голямата група – очарователно домашно производство.  Всички снимки от втората група показваха железни кревати с никелирани топки и дантелени възглавнички, с картини на мечки от Шишкин по стените.

Всяка снимка показваше различна сцена, а един комплект такива снимки струваше 3 рубли. За сравнение: бутилка водка струваше 3 рубли, а билет за театър – 1,5 рубли.

Понякога снимките се продаваха като тесте карти, като от другата страна на всяка снимка, имаше например дама спатия. Освен тях се предлагаха и ръчно изработени местно производство порнографски истории на традиционни руски теми.

По-късно се появиха преводи от английски, като например известната книга „Почивка в Калифорния”. Разпространяваше се и „Кама Сутра”, ръчно препечатана на машина. 

И все пак само сериозни книги на автори като Кафка, Пастернак и Цветаева  се продаваха  на черния пазар в Съветския съюз. Имаше черни пазари, на които се продаваше научна фантастика и пазари, на които се продаваше религиозна литература, но нямаше порнографска литература.

В началото на 70-те е имаше и друг пробив: малки албуми с поредица от порнографски сцени, като порнографски комикси, започнаха да се появяват в Съветския съюз. Те бяха копирани през нощта. Появиха се също и аматьорски филми на аматьорската 8-милиметрова лента.

Филмите бяха вносни и произведени от професионалисти, ако се съди по качеството. Те се внасяха предимно от Германия. Бяха като неми филми: нямаше нужда от звук, за да се разбере сюжетът. Но определено имаха сюжет. Всички филми от 60-те, 70-те и 80-те години имаха остроумна или смешна история, което ги правеше интересни за гледане.

Съветските контрацептиви

Презервативите бяха общодостъпни в аптеките. И все пак обсъждането на презервативи и лубриканти на глас не беше социално приемливо. Повечето мъже влизаха в аптека и прошепваха едва-едва или казваха: „Торбичка, моля!” или дори „Аспирин!” с намигване.

По това време беше невъзможно да се предположи, че един огромен стъклен шкаф с презервативи някога може да бъде поставен в центъра на аптека, или че клиентите ще се консултират с фармацевтите за качество, вкус, цвят и мирис на презерватива.

„Аспирините” струваха две копейки и имаше три размера. Презервативите бяха поръсени с талк, така че те трябваше да бъдат смазани или с вазелин или със слюнка – каквото хората предпочитаха. Вносните презервативи на пазара се появиха около средата на 70-те. В началото се предлагаха само индийски, а след това се появили и такива от други страни.

Имаше и други форми на контрацепция, както днес, само че те бяха много по-малко сигурни и безопасни. По-отворени опитни жени учеха приятелките си къде точно да сложат резен лимон, като вкарваха лимона заедно с кората.

Това в повечето случаи работеше. Лимонът в крайна сметка е киселина. Жените също се къпеха с калиев перманганат. Те скачаха от леглото и тичаха до банята, където преди това бяха оставили малка чаша с розова вода. 

Модерен сексуален тоталитаризъм

Сексът беше един от начините да се окаже съпротива на тоталитаризма. Нищо чудно, че Оруел пише, че целта на тоталитарната държава е да се подчини тялото и да унищожи всякакво сексуално удоволствие. Сега има нова сексуални правила – кола маска, химичен пилинг и физическа подготовка.
В миналото всички жени бяха толкова различни: имаше пълнички, кльощави или дори кривокраки. Никой не беше обсебен от това. Нямаше култ към тялото, защото всички знаеха много добре, че това е важно само за спортистите и професионалистите.

В съвременна Русия, сега, има култ към пластмасовото, обработено на фотошоп тяло. Това е просто друг вид тоталитаризъм – тоталитаризмът на рекламата и модата. В Съветския съюз беше по-различно, може би защото всички бяха бедни и правеха секс без всякакви задни мисли и колебания.
Ето защо имаше по-малко проституция. Беше време, когато всичко беше безплатно, и това неминуемо се отнасяше и за секса. Защо да плащате на проститутка, когато можете просто да излезете и да танцувате?

Проститутки и компаньонки-интелектуалки

Проститутките чакаха върху платформите на големите крайградски железопътни гари. Те седяха с изпънати крака и вирнати обувки, като цените им бяха написани на подметките на обувките им, така че всеки минувач може да ги провери. Имаше две ценови нива за проститутки в Москва: 3 или 5 рубли.
Момичетата компаньонки-интелектулки обикновено се навъртаха около метростанция „Проспект Мира“. Те носеха пръстени, направени от 3- или 5-рублеви банкноти. Едната банкнота беше зелена, а другата синя, така че беше лесно да се разбере цената, която момичетата искаха. Но малко хора ходеха на проститутки.

Използването на услугите на проститутка беше като плащане за питейна вода, когато тя е на разположение безплатно на всяка чешма. Имаше много момичета, които бяха готови да се отдадат на удоволствието от секса безплатно.

Имаше, разбира се, и риск от болести, предавани по полов път. Хората се страхуваха от гонорея и сифилис, които бяха много чести. Имаше дори улични легенди, свързани с тях. Например хората знаеха, че носът на човек може да падне от сифилис, но малко хора знаеха, че това можело да стане едва след около 10 години, ако болестта не се лекува. Така понякога на сутринта след бурна нощ, някои мъже напълно сериозно проверяваха носовете си.

Проблеми възникваха и защото общото ниво на лична хигиена беше ниско. Хората се къпеха рядко и не много внимателно. Говореше се, че сексуално активните момичета се къпели по-често, докато честните благоприлични момичета сменяха бельото си само при къпане, което беше веднъж на всеки четири дни.

Дори през 70-те години съседите смятаха, че една студентка, която е наела стая в общ апартамент и си взима душ всеки ден, трябва да е проститутка. По онова време се смяташе, че само една проститутка би се къпала всеки ден.

Източник: Руски дневник
Картини: Анжела Джерих

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK