Децата са като хвърчила…

За детството, с думите на американската хумористка Ерма Бомбек

Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват… удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят…

Накрая, те политат.

Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта…

Хвърчилото все повече се отдалечава.

И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно…

Свободно и само.

Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Снимка: conwaypedia.net

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK