Една майка и нейните четири деца, обявени за продан. Тяхната драматична история запечатва тази черно-бялата фотография, направена в Чикаго през 1948 година.
Потресаваща снимка,която изглежда невъзможна и жестока. Какво може да принуди родители да продадат децата си? В рамките на две години всички четири деца от снимката са продадени в различни семейства. Такава е съдбата и на бебето, което майката очаква по същото време. Преди няколко години, порасналите и остарели вече малки герои, опитват да се открият едни други, а техните истории разказват за суровия път на оцеляването.
(Photo: © Bettmann/CORBIS)
4-ти август, 1948 година, Чикаго, Илинойс. Домът на семейство Chalifoux е обявен на търг. 40-годишният Рей и 24-годишната му съпруга Лусил в продължение на четири месеца водят непосилна битка да запазят покрива над главите си и да осигурят прехрана на семейството. Останали без работа, в очакване да бъдат прогонени от своя вече празен дом, те стигат до това отчаяно решение. Снимката показва бременната майка, която се опитва са скрие лицето си от фотографа и обърканите й деца, прегърнали се на стълбите – Лана на 6, Рае на 5 (горе), Милтън на 4 и Сю Елън на 2 годинки (долу)
Преди да бъде разпространена в националните вестници, снимката е отпечатана за първи път в The Vidette-Messenger – Valparaiso, Индиана, на 5-ти август 1948. Тя е съпроводена със следния текст: „Тази „голяма продажба” в двор в Чикаго, представя трагичната история на Mr. and Mrs. Ray Chalifoux, които се сблъскват с ужаса да бъдат изгонени от дома си. Без място, на което да отидат, останалият без работа шофьор на камион за въглища и неговата съпруга, решиха да продадат децата си. Мисис Chalifoux извърна главата си от камерата, докато децата й гледаха изненадани и объркани”.
„Никой не може да повярва”, споделя Ланс Грей, когато разказва драматичната история от живота своята майка Рае Ан. През 2013 година, 70-годишната Рае Ан Милс отново среща своята 67-годишна сестра Сю Елън – за първи път, откакто се разделят през 1948 година. Но по времето на тяхната възобновена връзка, Сю е в края на дните си, умираща от рак на белите дробове. Рае Ан е благодарна за краткото щастие, последвано от поредна горчива раздяла. „Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми”, споделя тя, когато прегръща отново по-малката си сестра, няколко месеца преди тя да напусне този свят. Когато се срещат, Сю Елън вече не може да говори, затова пише. „Невероятно е! Обичам я толкова много!”, пише тя за Рае Ан. За родната си майка споделя: „Навярно гори в Ада”.
Дейвид МакДаниел, бебето, което по време на снимката очаква Лусил, никога не вижда сестрите си Сю Елън и по-голямата Лана, която също умира преди семейството да се събере отново.
На 27 август 1950 г., Рае Ан била продадена за 2 долара на фермерите Джон и Рут Зоетман. Брат й Милтън плакал по време на цялата сделка, затова семейството купило и него. Имената им били променени на Бевърли и Кенет и макар ситуацията в родния им дом да била отчайваща, новото им семейство съвсем не предлагало спасение. Децата работели до изнемога на полето и вързани със синджири в плевнята, а Милтън си спомня, че новият му татко го наричал „роб” – дума, чието значение разбрал, когато пораснал. Рае Ан и Милтън никога не били осиновени официално от хората, които ги купили. Брат им Дейвид, роден като Бедфорд, бил осиновен от Хари и Луела МакДаниел, които живеели в съседство на семейство Зоетман. Дейвид споделя, че новите му родители били строги, но любящи, и си спомня как с колелото си често ходел да види своите брат и сестра и ги освобождавал от синджирите, с които били вързани.
Рае Ан напуснала дома си на 17, след преживяно отвличане и брутално изнасилване. След като станало ясно, че е бременна, тя била изпратена в дом за бременни девойки. Бебето й било дадено за осиновяване.
Порасналият Милтън отказал да понася униженията, глада и побоищата в дома си и реагирал с насилие. Съдиите отсъдили, че е опасен за обществото и Милтън прекарал няколко години в болница, след като бил принуден да избира между нея и поправителния дом.
Майката Лусил се омъжила повторно, след като продала и петте си деца. Тя родила още четири дъщери. Никога не изразила съжаление за постъпката си.
Най-малкият й син, Дейвид МакДаниел споделя, че след като се срещнал с родната си майка за пръв път, тя казала: „Изглеждаш точно като баща си”. „Тя никога не се извини. Връщайки времето назад, тяхното решение е било начин за оцеляване. Кои сме ние, за да ги съдим? Всички сме човешки същества, всички правим грешки. Тя не е могла да мисли за децата си, не е искала те да умрат”.
Милтън обаче споделя друго мнение: „Родната ми майка, тя никога не ме е обичала. Тя никога не се извини за това, че ме продаде. Тя ме мразеше толкова много, че изобщо не я беше грижа”.
Източник: vintag.es
Снимка: Bettmann / CORBIS